Pic-pgd

Предимплантационна генетична диагностика (PGD/PGS)

Предимплантационната генетична диагностика (PGD) спомага за откриването на носителство на различни генетични заболявания, предразположения към рак, Алцхаймер и др., в ембрионите преди тяхната имплантация и настъпването на клинична бременност. След диагностициране, само ембриони диагностицирани като незасегнати се селектират за трансфериране в матката на жената. По този начин рискът от загуба на бременност, от изкуствено прекъсване на бременност или от раждане на дете с генетично заболяване е възможно да бъде сведен до минимум. За да бъде приложена PGD е необходимо използването на асистирана репродукция и оплождане по метода ин – витро (ICSI), за да се добият яйцеклетки или ембриони за анализ. В Медицински комплекс “Д-р Щерев”, PGD се осъществява в сътрудничество с лаборатория “ГЕНОМА”, базирана в Рим, Италия. „ГЕНОМА” е една от малкото сертифицирани по света лаборатории за PGD със световен стандарт в качеството на международна лаборатория за молекулярно-генетични анализи на пост- и предимплантационно ниво.

Какво е PGD? PGD позволява ранно диагностициране на генетично заболяване в ембриона при двойки, които са носители и изложени на висок риск от предаване на генетичното заболяване на децата си. Методът е приложен за първи път през 1990 година (Handyside et al., 1990).

Какво е PGS? PGS за анеуплоидии (скрининг за анеуплоидии) позволява ранно диагностициране на хромозомни анеуплоидии (бройни хромозомни аномалии – допълнителна или липсваща хромозома) в кариотипа на ембриона. Методът е приложен за първи път през 1993 година (Munné et al., 1993).

Каква е разликата между биопсия на хорионни въси, амниоцентеза и PGD? Основната разлика между биопсията на хорионни въси и амниоцентезата от една страна и PGD от друга страна е, че първите две изследвания установяват аномалии в плода след като бременността е настъпила. PGD, като най-ранна форма на пренатална диагностика установява аномалии в плода преди да е настъпила клинична бременност. По този начин потенциалното прекратяване на бременност се избягва. Това дава възможност на двойката да започне бременност със знанието, че детето им няма да бъде засегнато от генетично заболяване.

Какви са индикациите за прилагане на PGD? PGD може да се прилага, както при фертилни, така и при пациенти с безплодие, когато са налице следните фактори:

  • повтарящи се спонтанни аборти с установена аномалия в плода;
  • повече от три неуспешни ин-витро опита с много добри ембриони на ден 5;
  • анамнестични данни за родно дете с хромозомни нарушения;
  • фамилна обремененост – състояния, свързани със структурни нарушения в хромозомите (напр. транслокации, инверсии);
  • фамилна обремененост, свързана с Х – хромозомата;
  • наследствени генетични аномалии;
  • предразположение към някои ракови заболявания, Алцхаймер и др.

Какви са ползите от прилагане на PGD? Метода PGD спомага за:

  • раждане на здраво дете;
  • израстване на здрав индивид в зряла възраст, както и достигане на по-голяма продължителност на живот – т.е. до по-добри здравословни показатели (предимно при ракови предиспозиции или Алцхаймер);
  • зачеване и развиване на плод без определени генетични и други увреждания при двойки с напреднала детеродна възраст на жената (т.нар. “майчина възраст”, която за напреднала в световния стандарт се счита за над 35 години);
  • успех от пореден ин витро опит при двойки с множество предишни неуспехи от асистирани репродуктивни техники (АРТ);
  • допълнително повишаване на успеваемостта при АРТ;
  • намаляване на риска от спонтанни аборти, загуба на бременност в ранен или късен етап;
  • намаляване на процента многоплодни бременности – чрез подбор и връщане на по-малко ембриони в матката, но със сигурност с много по-голям имплантационен потенциал;
  • възможност за изследване на целия геном на ембриона по дадените хромозоми.

PGD – стъпка по стъпка:

СТЪПКА 1. Подготвителен етап Подготвителният етап включва разработване на PGD стратегия, с цел оптимизиране и валидиране на PGD протокола преди клиничното му прилагане. Възможно е да бъдат назначени допълнителни генетични изследвания на двойката и консултации със специалист по генетика.

СТЪПКА 2. Контролирана овариална (яйчникова) хиперстимулация

СТЪПКА 3. Аспириране на яйцеклетките

СТЪПКА 4. Оплождане на добитите яйцеклетки С

ТЪПКА 5. Биопсия на ембрион и/или полярно телце Б

Биопсията по принцип може да се прилага при първо или полярно телце на яйцеклетката, както и при три- и пет-дневни ембриони.

Последни проучвания показаха, че диагностиката на първо и второ полярно телце е неинформативна не дава данни за генетиката на мъжката гамета, както и за наличието грешки при разпределението на генетичния материал (хромозомите), които могат да настъпят в по-късните стадий на делене на оплодената яйцеклетка. Тази методика в момента не е приложима рутинно в лабораториите по света и се налага само в държави, където не позволена биопсията на делящ се ембрион (например Германия).

Другият възможен етап за биопсия е 8-клетъчният ембрион (този брой клетки е характерен за третия ден от оплождането на ин витро отгледан ембрион) се вземат 1-2 клетки без това да нарушава развитието му. Този стадий от развитието е недостатъчно информативен, защото е установено че 50-60% от ембрионите на този стадий са мозайки (т.е. съдържат и “здрави” и “болни” клетки) и до достигането им до ден пети, някои от ембрионите имат възможностите да се регенирарат от “болните” клетки или обратно и диагностиката на ден 3-ти може от една страна да попречи на самокорекцията и доведе до промяна в това съотношение, а от друга страна да доведе до грешен положителен или грешен отрицателен резултат за диагностиката на дадения ембрион.

За да бъде най-акуратен анализът и да не се наруши развитието на ембрионите, най-достоверният метод към момента е биопсията на бластоцистен стадий (ден 5 от развитието). Установено е, че нивата на мозайцизъм са най-ниски (около 10%) и анализът е възможно най-достоверен. За да се извлекат клетките, се прави отвор във външната обвивка на ембриона (zona pellucida) с помощта на лазер. В отвора, ембриологът поставя микропипета, с помощта, на която аспирира клетките за анализ. Взимането на клетки става само при експандирани бластоцисти (с ясно отдиференциран трофектодерм и ембриобласт, вж фиг.1). Ембриобластът дава началото на същинския фетус, а останалите клетки (трофектодерм) на плацентата. Биопсията се прави именно на малка част от тези клетки, т.к. е установено че отстраняването на няколко такива не води до отклонения в в по-нататъчното развитие на ембриона.

111_2981
Фиг. 1. Експандиран бластоцист с ясно диференциран ембриобласт (долу в посока 6-часа) и трофектодерм (клетките, странично заобикалящи ембриона)

Биопсията на 5-дневен ембрион (бластоцист) се практикува и е наложена през последните няколко години във повечето сертифицирани европейски лаборатории като най-безопасна за ембриона и информативна за неговия статус. Тя е съчетана с замразяване на ембрионите до получаване на резултати и тяхното потвърждаване.
Задължително и препоръчително е изследването на плода, при евентуално настъпила бременност, за потвърждение на резултатите от генетичния анализ, поради хетерогенната структура на ембрионите, независимо, че биопсията е приложена на ден 5 от развитието.

СТЪПКА 6. PGD PGD се извършва в лаборатория “ГЕНОМА”. Биопсираните клетки се анализират от упълномощената лаборатория за наличие на специфични промени в генетичния код.

СТЪПКА 7. Ембриотрансфер (ET) При настъпила бременност тя се проследява внимателно и задължително диагнозата от PGD се потвърждава чрез амниоцентеза или друга пренатална диагностика на плода.