when

Кога да потърсим специалист

Възможността за настъпване на бременност при нормални условия, когато всичко е видимо наред е около 25-30% всеки месец. В природата, причината не всяка жена да забременява от първия път се дължи на различни фактори:

  • овулацията не се случва при всеки цикъл по едно и също време;
  • не винаги яйчникът отделя яйцеклетка, понякога „прескача” 1-2 цикъла;
  • не всеки фоликул, който нараства като доминантен и се „пука” при овулация, съдържа яйцеклетка;
  • не всяка яйцеклетка е годна да се оплоди след отделяне (в естествени условия обикновено е една);
  • сперматозоидите не пристигат „навреме” до яйцеклетката, не преживяват достатъчно, нямат нужната концентрация (не е вярно твърдението, че един сперматозоид е достатъчен; в естествени условия са нужни милиони сперматозоиди, които помагат на този „един”, за да „предразположи” яйцеклетката да поеме сперматозоида);
  • не винаги от правилно оплодената яйцеклетка се получава ембрион с добри характеристики и потенциал за имплантация.

Засягащ приблизително 15% от двойките, стерилитетът се определя като неспособност за забременяване въпреки редовните сексуални контакти и неприлагането на мерки за предпазване от бременност, в допълнение за стерилитет се говори и в случаите на неуспех при износването на бременност.

Препоръчително е изследването и лечението на стерилитета да започне:

  • след една година неуспешни опити за зачеване при редовни сексуални контакти и неприлагане на мерки за предпазване от бременност;
  • след шест месеца неуспешни опити за зачеване при редовни сексуални контакти и неприлагане на мерки за предпазване от бременност ако възрастта на жената е над 35 години.

Стерилитетът се определя като първичен, когато жената никога не е имала бременности (дори и извънматочна) и вторичен – когато жената е имала вече поне една бременност, независимо как е завършила (раждане, аборт или извънматочна бременност).

Проблемът за безплодието засяга и двамата съпрузи еднакво.

При наличие на някое от следните обстоятелства  е препоръчителна консултацията със специалист по репродуктивна медицина:

При жената:

  • нередовен или болезнен менструален цикъл;
  • менструалните цикли са през по-кратки интервали от време – на 21 или по-малко дни;
  • липса на менструация за период по-дълъг от 3 месеца;
  • два или повече аборта (спонтанни или по желание);
  • синдром на поликистозните яйчници (PCOS);
  • LUF синдром;
  • ендометриоза;
  • миома или полипи на цервикалния канал;
  • намален яйчников резерв;
  • прекарани в миналото полово-предавани инфекции (напр. Хламидия, Гонорея, Микоплазми и Уреаплазми, Трихомони);
  • и други.

При мъжът:

  • хирургична интервенция на херния или на тестисите;
  • нетипично разположение на първия или втория тестис;
  • паротит (по време или след пубертета);
  • варикоцеле;
  • проблеми със ерекцията или еякулацията;
  • прекарани в миналото полово-предавани инфекции (напр. Хламидия, Гонорея, Микоплазми и Уреаплазми, Трихомони);
  • и други.

Освен медицинските причини, възможно е върху способността за зачеване известно влияние да окажат храненето и начина на живот – затруднения при зачеването могат да имат жени със значително наднормено теглоло или жени със тегло под нормата; тютюнопушене.

Понякога лечението изисква многопрофилен екип, който може да  включва акушер-гинеколог специалист по репродуктивна медицина, андролог, ендокринолог, имунолог, ембриолог и психолог.