Мамографията и ултразвуковото изследване на млечните жлези често се използва в комбинация за характеризиране на Ту формации и за оценка на риска от злокачествени заболявания. Ултразвуковата еластография е въведена като допълнителен метод за подобряване охарактеризирането на лезиите. Изследването започва с високочестотен ултразвуков преглед в В-режим на сканиране и след това се прилага еластографията, когато е клинично необходимо да се разграничат съмнителни за злокачественост лезии, което подобрява точността на BI-RADS класифицирането. Еластографски може да се оцени твърдостта на лезията чрез картографиране на тъканите, подложени на външен натиск чрез изследващия ултразвуков датчик. Има различни технически подходи при еластографията: /USE/freehand elastography/ ,SWE/shear-wave elastography/,новите ARFI/acoustic radiation force impulse/-акустична импулсна технология и SSI/-supersonic shear-wave imaging /изображение получено чрез свърхзвукова вълна. За оценка на тъканите се използва Еlasticity Coefficient, измерени в kPa, който за нормалната фибро-гландуларна тъкан е от 28 до 66 kPa, мастната тъкан е 18-24 kPa, а при карциномите достига 560 kPa. Чрез хистограма/Strain-Histogram/ и оцветяване на лезията може да се визуализира зоната на инфилтрация на тумора и дори невидими за В-режима карциноми.

Какво представлява изследването?

Еластографията чрез компресия се основава на прилагането на лек натиск на гърдата и на измерването на ефекта форма-деформиране, осигурявайки по този начин стойността на твърдост на лезията спрямо околните тъкани. Техниката позволява само качествен и полуколичествен анализ, като се изчислява коефициента на деформация, а не абсолютната еластичност. Приложението на еластографията е при добавяне на важни подробности и при определяне на компонентите на епителната и съединителната тъкан чрез различната им еластичност, като технологията е особено полезна при фокусните патологии. Доброкачествените образувания обикновенно са хипоехогенни нодули, по-често с правилна форма и ясни граници, овални с надлъжна ориентация успоредна на кожата. Като цяло доброкачествените лезии са по-твърди от нормалната тъкан, но по-меки от злокачествените тумори като изключение правят хиалинизиралия фиброаденом и зони с мастна некроза.

Доброкачествените лезии са описани в еластографията като лезии с нисък скор на цветната карта/резултат 1-2/, докато злокачествените са с резултат над 3-4. Фиброаденоми с голям фиброзен компонент и намалено водно съдържимо могат да имат съмнителен вид на цветната карта, но при всички случаи по-ниска плътност от злокачествените лезии.

Мастната некроза обикновено се визуализира като хипоехогенна ивица с нехомогенно образуване на фиброза. Еволюцията към склероза може да предизвика образи, които да бъдат спорни при диференциална диагноза. Склерозиращата лезия причинява архитектурни нарушения на нормалната структура на жлезите с наслагване на фиброзна реакция на околната тъкан на гърдата и увеличаване на твърдостта им, която еластографски се разграничава като тъкан с по-висока твърдост от нормалната тъкан, но по-ниска в сравнение със злокачествените лезии и така става различаването им. Мастната некроза се диагностицира надеждно чрез мамография, докато радиалните лезии остават диагностично предизвикателство, което ако не може да бъде разграничено еластографски се диагностицира чрез биопсия. Целта на еластографията е да намали броя на излишните биопсии.

Злокачествените заболявания се представят с наличие на акустична сянка, хиперехогенен ореол, дезмопластична реакция около лезията, калцификати, разпространение по хода на млечните канали, оток на жлезата и значителна васкуларизация. Карциномите са по-малко податливи на деформация от налягането достигнато при изследването в сравнение с нормалните тъкани, което лесно ги диагностицира еластографски. Оценката на еластичността на карциномите и метастатичните лимфни възли ги представя обикновено като сини зони в цветната карта. По-меките злокачествени лезии като медуларен, муцинозен, папиларен карциноми и некротичен дуктален карцином са рядкост. Ехомамографията има по-висока чувствителност, отколкото мамографията, която е с ограничена диагностична стойност и чувствителност - само 48% при пациентки с плътни млечни жлези. При комбинирането на двата метода чувствителността нараства до 97%.

Еластографията увеличава специфичността на конвенционалния В-режим на сканиране до 98,5%, което подпомага диагностицирането на малигнени лезии с атипичен вид при В-режим. Това подобрява точността при поставяне на лезията в различна BIRADS категория. Например Ту формация, която е класифицирана като BIRADS 3-вероятно бенигнена лезия, чрез еластография може да се доуточни и постави в следващата BIRADS 4-суспектна за малигнена лезия категория, при наличие на данни за повишена твърдост на лезията и оцветяването и в син цвят или да се понижи в долната група BIRADS 2-доброкачествена лезия, ако еластографски е с бенигнено цветно картиране. Еластографската класификация Tsukuba Elasticity Score e 1 и 2 доброкачествена, 3 е вероятно доброкачествена и 4 и 5 малигнена лезия. При кистите има BGR-Sign.

Еластографията може да се използва и при диагностицирането на карциноми на щитовидната жлеза и метастатични лимфни възли в шийната област и млечните жлези. При нея като повърхностно разположена структура, както и при еластографията на млечните жлези се избягват трудностите свързани с добиване на качествен образ, каквито има при чернодробната еластография и дълбоко разположените лезии. При еластографията на щитовидна жлеза оцветяването е от зелен цвят при score 1 до син цвят при score 4.

Еластографията е допълнителна опция при висококачествения В-режим на сканиране за диагностика на лезиите с висока плътност, каквито са злокачествените. Тя е с доказана надежност при разграничаването на доброкачествени и злокачествени лезии, подобрявайки специфичността и точността на ултразвуковото изследване. Медицински комплекс „Д-р Щерев“ разполага с необходимата апаратура и експертиза на медицинския екип за провеждането на специфичното изследване по всички европейски стандарти.