Д-р Надя Магунска: Ендометриозата – диагностика и лечение

650x350_endometriosis_overview_slideshowНа 15 декември фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ ще проведе уебинар на тема „Диагностика и хирургично лечение на ендометриоза“, в който ще участва и д-р Надя Магунска от екипа на Медицински комплекс „Д-р Щерев“. Събитието е напълно безплатно и организаторите и партньорите му вярват, че то ще е от изключителна полезност за пациентите. Днес ви представяме статия, разработена от д-р Магунска и посветена на тази все още пренебрегвана диагноза – ендометриозата, която се смята, че засяга една от всеки десет жени в световен мащаб.

Ендометриозата е заболяване, което засяга жените в млада и активна репродуктивна възраст. Тя въздейства негативно върху способността за зачеване по много начини, но все още всички механизми, по които предизвиква стерилтет, все още са неизяснени. Наличието на ендометриозни клетки се свързва с отделяне на активни вещества, включително фактори на възпаление, в организма и в лигавицата на матката, което пречи на имплантирането на ембриона.

По-широкото разпространение на болестта води до формиране на сраствания между органите на малкия таз. Това пречи на пътя на яйцеклетката и сперматозоида и често води до запушване на маточните тръби. Растежът на яйчникови ендоемтриозни кисти причинява изконсумиране на яйчниковата тъкан и намаляване на яйчниковия резерв.

Не всички пациентки с ендометриоза страдат от стерилитет и именно това е един от фактите, които все още не са изяснени и правят заболяването толкова "енигматично".

Ендометриозата представлява разпространение и заселване на клетки, подобни на тези от лигавицата на матката, в други части на тялото. След имплантацията на новото място, тези клетки са хормонално активни и под влияние на женските полови хормони, регулиращи менструалния цикъл, имат способността да кървят в микроскопични размери всеки месец с менструацията. Така постепенно се натрупват отпадъчни продукти от тази "стара" кръв. Те предизвикват реакция на организма от типа на хронично възпаление и формиране на тежки сраствания. Когато ендометриозните клетки се имплантират в яйчника, формират кисти, в кухината на които се натрупва стара кръв и по този начин те увеличават големината си. Най-честите места за формиране на ендометриозни огнища са органите на малкия таз – по тяхната повърхност или в дълбочина, но принципно никой орган не е защитен. Ендометриозни огнища се откриват и в белите дробове, и дори в мозъка.

Основните симптоми на ендометриозата са болков синдром и стерилитет. Болката е предимно в малкия таз, преминаваща към кръста или крака. Много характерно е, че рязко се засилва или се изявява само по време на менструация. При някои жени тазовата болка може да не отшумява през цялото време. Друг характерен белег е засилването на болката с годините. Към болковия синдром се включват още и оплаквания, като болезнен полов контакт и болезнено уриниране. Друг симптом е наличието на стерилитет при липса на диагностицирана причина от друг произход, т.нар. стерилитет с неизяснени причини. Поради това, че ендометриозни огнища може да има навсякъде в човешкото тяло, симптомите могат да бъдат най-разнообразни в зависимост от локализацията – главоболие, кръвохрак, болка в дясното рамо и дясно подребрие, разстройство, кръв в урината и др. За всички тях е характерно, че се появяват по време на менструалния цикъл.

За съжаление средно 8 до 10 години отнема да се постави диагнозата ендометриоза.

Много важно е щателното интервюиране на пациентката относно нейните оплаквания – начало, локализация, връзка с менструалния цикъл. Ултразвуковото изследване на органите в малкия таз може да даде много информация, да постави диагноза или да ни накара да подозираме наличието на ендометриоза. При нужда се назначават допълнителни образни изследвания, като ядрено-магнитен резонанс например. Има немалко случаи, в които ендометриоза може да се диагностицира само инвазивно, чрез лапароскопия. Все още златен стандарт за поставянето на диагнозата е взимането на материал за хистологично потвърждаване. В последните години диагностицирането на типичната за заболяването "шоколадова" киста в яйчника се счита за достатъчно за поставяне на диагноза.

Лечение на първопричината за тази болест няма. Класическото лечение се състои в хирургическо отстраняване на ендометриозните огнища. Поради това, че те могат да бъдат широко разпространени и да засягат много органи, а и поради наличието на микроскопични огнища, невинаги е възможно пълното им отстраняване. Затова след операция има висока честота на рецидиви, тъй като нови клетки могат да образуват нови огнища. Една такава операция може да бъде и много травмираща за органите и с голяма радикалност. От много години оперативното лечение се комбинира и с хормонално, защото ендометриозните клетки са хормонално активни. Прилагат се препарати, потискащи менструалния цикъл или намаляващи естрогените. Те обаче имат своите странични ефекти и не могат да бъдат използвани продължително време. За контрол на болката се използват обезболяващи медикаменти.

Все още няма точен механизъм на профилактика на ендометриозата, но на нея задължително подлежат предразположени жени. Доказано е, че заболяването има известна наследственост и генетично предразположение, затова близките на пациентки с ендометриоза са потенциално рискова група.

Новини