Методи на диагностика на ендометриозата

• 1. Предизвикателства при диагностицирането

  Ендометриозата често се диагностицира със забавяне от 7 до 10 години след появата на първите симптоми. Причините за това включват:
  ● Симптомите наподобяват други заболявания (синдром на раздразненото черво, тазова възпалителна болест, миома и др.)
  ● Липсата на неинвазивен тест, който да потвърди диагнозата
  ● Различния характер на заболяването – някои жени имат силна болка с леки лезии, докато други имат тежки форми без значителни симптоми
  ● Затруднена визуализация на някои форми на ендометриоза с образни изследвания 
  Основните стъпки за диагностика включват:
  1. Анамнеза (Медицинска история)
  2. Физикален гинекологичен преглед
  3. Образни изследвания (ехография, ЯМР и др.)
  4. Лапароскопия (минимално инвазивна оперативна интервенция)
  5. Допълнителни тестове при съмнение за дълбока ендометриоза, засягаща функцията на екстрагениталните органи

• 2. Медицинска история и симптоми

  Първата стъпка е консултация с лекар, който ще събере информация за симптомите:
  ● Продължителност и интензивност на болката
  ● Нарушения в менструалния цикъл
  ● Проблеми с храносмилането и уринирането
  ● Болка по време на полов акт
  ● Трудности със забременяването
  Полезно е да водите "дневник на симптомите", който да помогне на лекаря да разбере кога и как се проявява болката, като обърнете особено внимание на връзката с периода на менструалния цикъл.

• 3. Физикален (гинекологичен) преглед

  Лекарят извършва мануален преглед, за да определи наличие на:
   ✔ Уголемени яйчници (което може да насочи към ендометриоми – "шоколадови кисти")
   ✔ Болезнени зони в таза
   ✔ Удебелени тъкани или възли, които може да са признак на сраствания или дълбока ендометриоза
  ❗ Този преглед не може да потвърди ендометриоза, но може да насочи лекаря към необходимостта от допълнителни изследвания.

• 4. Образни изследвания

  A. Ултразвуково изследване (Ехография)
  ✔ Трансвагинална ехография (TVUS) е основен метод за откриване на ендометриоми (кисти в яйчниците)
   ✔ Трансвагинална ехография, извършена от лекар с необходимата квалификация,  дава възможност за детайлна и адекватна за оценка на всички органи и тъкани в малкия таз - червата и пикочния мехур, уретерите и маточните връзки, за наличието на дълбоки ендометриозни огнища и сраствания
  ❌ Ултразвукът в огромната част от случаите не може да открие малки или повърхностни ендометриозни лезии, особено ако са разположени по перитонеума(най- вътрешния слой на коремната стена).
  
  B. Магнитно-резонансна томография (ЯМР/MRI)
  МРТ е образен метод, с който може да се направи детайлна оценка на анатомията и наличието на патологични отклонения в органите. За голяма част от локализациите на ендометриозни лезии, трансвагиналната ехография и МРТ имат сходна чувствителност по отношение диагностицирането на дълбоки ендометриозни лезии. За оценка срастванията, трансвагиналната ехография има предимство, тъй като тя е динамично изследване, визуализращо органите в “real time”. Това дава възможност за проследяване на подвижността на органите и мобилността  им един спрямо друг.  МРТ има предимство при съмнение за ендометриоза извън малкия таз, в горните отдели на коремната кухина (тънки черва, горни отдели на дебело черво, диафрагма), за диагностика на ендометриоза разположена дълбоко в в тазовите стени и засягаща нервите в малкия таз. Диагностиката на повърхностната, перитонеална форма на ендометриоза е затруднена и с МРТ.  И при двете изследвания - ехография и МРТ, качеството на диагностиката силно зависи от опита и квалификацията на изследващия. Ехографията е винаги първи метод на избор поради лесната си достъпност и сравнително по-ниска цена. В ръцете на опитен ехографист в повечето случаи тя е напълно достатъчна за адекватно и детайлно картографиране и стадиране на ендометриозните лезии. МРТ не се явява алтернатива на ехографията, а образен метод, който допълва диагностичния процес в специфични случаи.  
  ✔ Позволява визуализация на дълбока инфилтративна ендометриоза (DIE)
   ✔ Полезен при съмнение за засягане на червата, пикочния мехур или нервите
   ✔ Възможност за диагностика на отдалечение лезии
  
  C. Компютърна томография (CT) – рядко се използва
  🔹 Не е стандартен метод на избор, но понякога може да насочи в правилната насока за поставяне на диагнозата. Може да се използва за по- добра визуализация в случай на засягане на отделителната система

• 5. Лапароскопия

  🔹 Какво представлява?
  Лапароскопията е миниинвазивна хирургична процедура, при която в корема се вкарва камера (лапароскоп), за да се огледат тазовите органи. В случай на решение за оперативно лечение миниинвазивния подход е правилният избор. Лапароскопската техника позволява големи по обем операции, да бъдат извършени през малки разрези на коремната стена.
  🔹 Какво може да открие?
  ✔ Точно локализиране на ендометриозните лезии
  ✔ Определяне на тежестта на заболяването
  ✔ Откриване на сраствания и повърхностна ендометриоза
  ✔ Биопсия за потвърждаване на диагнозата
  🔹 Кога се препоръчва?
  ✅ Ако симптомите не се повлияват от консервативно хормонално лечение
  ✅ При проблеми със забременяването, които не се обясняват с други фактори и липса на находка от образни изследвания
  Ако има прогрес на лезиите въпреки консервативното лечение
  При невъзможност/контраиндикации за хормонална терапия
  ❗ Важно: Лапароскопията е единственият начин за окончателно диагностициране на ендометриоза, но не винаги е необходима, ако симптомите могат да се контролират с медикаменти.

• 6. Допълнителни тестове (при специфични случаи)

  🔹 Колоноскопия или ректална ехография – в някои случаи със засягане на червата, когато искаме да оценим дълбочината на инвазия в ректалната стена, степента на обструкция (запушване) на лумена на червото, или имаме съмнение в диагнозата и искаме да отхвърлим друг процес
   🔹 Цистоскопия (оглед на пикочния мехур) – при болка и кървене при уриниране
   🔹 Кръвни тестове (CA-125) – може да е повишен при ендометриоза, но не е надежден за диагностика. СА-125 се назначава единствено в особени случаи, когато целим да отхвърлим друг тип заболяване

• 7. Как се класифицира ендометриозата?

  Има различни системи за класифициране на ендометриозата, като най-широко разпространена е класификацията, предложена от Американската асоциация по репродуктивна медицина (American Society for Reproductive Medicine, ASRM). Според класификацията на ASRM ендометриозата се стадира в 4 степени – Първа (минимална), втора (лека), трета (средно-тежка) и четвърта (тежка) степен. 
  Недостатъци на тази система са:
  - необходимостта от оперативна интервенция за извършване на стадирането (не може да се стадира чрез използване на неинвазивни диагностични тестове);
  - не се включват дълбоко-инфилтриращите ендометриозни лезии, което води до непълно класифициране на тази тежка форма на ендометирозата.
  Това довежда до създаването на допълнителна система за стадиране на ендометирозата - #ENZIAN, която покрива по-голям спектър на разпространение на ендометриозата с акцент върху дълбоката тазова ендометриоза. Нашият център използва и двете системи за класифициране на ендометриозата – ASRM и #ENZIAN.
  Нито една от създадените до момента класификации не може да обвърже тежестта на симптомите с разпространението на ендометриозата или да направи прогноза за бъдещото развитие на болестта и нейните проявления. 

Гледайте видео за различните методи за диагностика на ендометриоза. Ендометриозата често се диагностицира със забавяне от 7 до 10 години след появата на първите симптоми. Основните стъпки за диагностика включват: Анамнеза (Медицинска история); Физикален гинекологичен преглед; Образни изследвания (ехография, ЯМР и др.); Лапароскопия (минимално инвазивна оперативна интервенция); Допълнителни тестове при съмнение за дълбока ендометриоза, засягаща функцията на екстрагениталните органи