Патофизиология на ендометриозата

Патофизиологията на ендометриозата описва механизмите и процесите, чрез които се развива и прогресира това заболяване.

Основни патофизиологични механизми на ендометриозата:

1. 1. Имплантиране на ендометриална тъкан извън матката
   
   

   • Тъкан, подобна на маточната лигавица (която нормално изгражда вътрешния слой на матката) се разпространява извън маточната кухина, като най-често се локализира в яйчниците, маточните тръби, перитонеума и други органи.

1. 2. Ретроградна менструация (теория на Сампсън)
   
   

   • Част от менструалната кръв, съдържаща ендометриални клетки, се връща обратно през маточните тръби в коремната кухина, където тези клетки се прикрепят и започват да растат.

1. 3. Метаплазия на перитонеалните клетки
   
   

   • Някои клетки в коремната кухина могат да се трансформират в ендометриоподобна тъкан под въздействието на хормонални и възпалителни фактори.

1. 4. Разпространение чрез лимфна и кръвоносна система
   
   

   • Теорията предполага, че ендометриалните клетки могат да се разпространяват чрез кръвта или лимфата до далечни органи.

1. 5. Възпалителен отговор и имунна дисфункция
   
   

   • Организмът реагира на ектопичната ендометриална тъкан с хронично възпаление, което води до болка, образуване на сраствания и нарушена функция на органите.

   • Някои жени с ендометриоза имат понижена имунна реакция, която позволява на тези клетки да оцелеят и да се размножават.

1. 6. Хормонална регулация
   
   

   • Ендометриозните огнища са зависими от естрогена, което обяснява защо заболяването често се подобрява при хормонално лечение или след менопаузата.

1. 7. Неоваскуларизация (образуване на нови кръвоносни съдове)
   
   

   • Ендометриалните огнища стимулират растежа на нови кръвоносни съдове, което подпомага тяхното развитие и поддържа възпалителния процес.

Клинично значение:

Разнообразието в клиничната картина до голяма степен води до забавяне в поставянето на диагнозата. Няма линейна връзка между тежестта на заболяването и тежестта на симптомите. Липсва симптом, характерен единствено за ендометриозата. Най- честите симптоми са:

• Болка по време на менструация

• Хронична болка – причинена от възпалението и срастванията.

• Безплодие – засягане на яйчниците и фалопиевите тръби.

• Много обилна менструация- често съпроводено с изпадане на съсиреци

• Хормонална чувствителност – симптомите могат да се засилват преди и по време на менструация.

  
  
  

Съществуват множество класификации за определяне на тежестта на ендометриозата, но нито една до момента не може да свърже тежестта на симптомите с разпространението на заболяването, както и да даде прогноза за бъдещото поведение на ендометриозните лезии и тяхната симптоматика. Сред най- популярните са ревизираната класификация на Американското общество по репродуктивна медицина (rASRM) и #ENZIAN. Класификацията rASRM се определя след извършване на оперативна интервенция. Това е система, позоваваща се на сбор от точки, получени според броя и големината на ендометриозните огнища, като и срастванията, получени вследствие на заболяването. Тази класификация разделя ендометриозата на 4 стадия. Недостатък на тази класификация е липсата на точкуване на инфилтративната ендометриоза и тази, засягаща екстрагениталните органи  Другата популярна класификация #ENZIAN може да се прилага и в амбулаторни условия на база данните получени от образни методи като ултразвуково изследване или магнитно- резонансна томография. Тя е описателна система илюстрираща броя, големината и локализацията на ендометриозните огнища. В нея са включени детайлни описания на дълбоките инфилтративни лезии.