Обща информация за ендометриозата

Ендометриозата е болестно състояние, характеризиращо се с разпространение на ендометриална тъкан (нормално локализирана вътре в матката) на необичайни места - в таза или по-рядко в горната част на корема. В много редки случаи ендометриозата може да се разпространи и извън коремната кухина, най-често в белия дроб  Въпреки че към момента е една от най-изследваните болестни единици в гинекологичната наука, все още причините за възникването на това заболяване остават неизяснени.

Съществуват четири типа ендометриозни локализации: в маточната мускулатура (аденомиоза), в яйчника (ендометриома), повърхностна (огнища, често свързани със сраствания) и инфилтрираща или дълбока, при която ендометриозните клетки навлизат в дълбочина на тъканите и органите (могат да засегнат всички тазови структури - ретро и параутеринна област, сигма-ректум , пикочния мехур и пикочните пътища, влагалището и ректо-вагиналното пространство- а понякога и отдалечени чревни сегменти и коремната стена). Тези тъканни локализации, наричани по-нататък ендометриозни лезии, обикновено образуват възпалителен процес, водещ до чести оплаквания, като болка в менструалната (дисменорея) и пери овулаторната фаза. В допълнение към широко разпространената тазова и/или коремна болка, заболяването, в зависимост от местоположението си, може също да причини болка по време на полов акт (диспареуния), промени в чревните навици (запек/диария/подуване на корема и метеоризъм), болка при дефекация (дисхезия). ), болка при уриниране (дизурия) и понякога хронична болка в таза. Тези симптоми, когато са интензивни, могат значително да повлияят върху качеството на живот. Заболяването може да се прояви и със системни симптоми като лесна уморяемост, адинамия, главоболие, замаяност и стомашен дискомфорт, засилващи се по време на цикъл.

Тежестта на симптомите не винаги корелира със степента на разпространение на заболяването, като в по-редки случаи може да се наблюдава тежка ендометриоза с минимални оплаквания и обратното – сериозни оплаквания при лека ендометриоза. Следователно, като се има предвид вариабилността на клиничните прояви и възможните локализации на лезиите, точната предварителна оценка на заболяването е от решаващо значение за да се избере най-подходящият терапевтичен подход въз основа на специфичните характеристики на случая и нуждите на пациента. За целите на точната диагностика използваме подробна анамнеза, клиничен и гинекологичен преглед, ултразвук на тазови и коремни органи, и други допълнителни тестове, когато е необходимо.

Съществен елемент в лечението на ендометриозата е медикаментозната терапия (хормонална терапия) за контролиране на симптомите и прогресията на самото заболяване, както и за предотвратяване на рецидиви след операция. Хирургичният подход е индициран в случай на неуспех от хормоналната терапия, противопоказания за нейния прием, лоша поносимост, поради прекомерни странични ефекти или в избрани случаи на пациенти с желание за бременност и/или с инфертилитет.

Хирургичното лечение на ендометриоза се състои в пълното отстраняване на макроскопски видимите ендометриозни лезии по време на една оперативна интервенция, извършена по лапароскопски път (минимално инвазивна техника, при която хирургическите инструменти се въвеждат в корема през разрези от няколко милиметра, а визуализацията се извършва чрез въведена оптична система и камера).

Целта на хирургичното лечение е да се отстранят ендометриозните лезии, за да се намалят болезнените симптоми и да се възстанови анатомията на увредените органи. В някои случаи това може да увеличи шансовете за зачеване при пациенти с безплодие.

Ендометриозата е хронично-рецидивиращо заболяване, поради което е възможен рецидив (както на болката, така и на лезиите) дори след адекватно хирургично лечение, особено ако пациентът не приема медикаментозна терапия след операцията.

Според литературни данни рискът от рецидив на заболяването след оперативна интервенция варира от 2 до 50% през първите 5 години. Наличието на ендометриозни лезии след непълна операция не трябва да се разглежда като рецидив, а като персистиране на заболяването.

Статистика показва честота на рецидивите (2 години след операцията) на инфилтриращи ендометриозни лезии е <5%, докато изглежда по-висока в яйчниците, където се наблюдава от 2-12% при пациенти на прогестинова терапия или продължителна естроген-прогестин , до приблизително 40% за пациенти, които не приемат хормонална терапия.