Медикаментозно лечение на ендометриоза

Медикаментозна терапия - ОК

Медикаментозното лечение на ендометриозата в момента се базира на хормонална терапия. Прилагат се следните групи медикаменти:

-       Продължителна орална терапия с прогестини (препарати, подобни на хормона прогестерон);

-       Продължителна или циклична орална терапия с естроген-прогестинови препарати (контрацептиви);

-       Хормонална вътрематочна спирала (с левоноргестрел – прогестин);

-       GnRH-аналози и антагонисти (препарати, предизвикващи временна, фармакологично индуцирана менопауза).

Целта на медикаментозната терапия е да контролира болковите симптоми и прогресията на заболяването, както и да намали риска от рецидив на ендометриоза след оперативно лечение. Тези цели се постигат най-добре чрез потискане на овулацията и високите нива на естроген, които са свързани с нея, както и потискане на хиперплазията (делене и размножаване) на клетките на ендометриума (маточната лигавица), което води до оскъден менструален цикъл или аменорея (липса на менструация). Това се може да се постигне чрез продължителна хормонална терапия с прогестини или контрацептиви.. Важно е да се разграничи аменорея от менопауза, т.к. хормоналният прием (прогестин или контрацептив) напълно запълват метаболитните нужди на организма. В тези случаи липсват страничните нежелани ефекти на изкуствена менопауза. Потискането на овулацията и хиперплазията на маточната лигавица се свързва с потискане на активността и деленето на клетките в ендометриозните  огнища. Това от своя страна намалява и симптомите, които те причиняват - значително се намалява хроничния възпалителен процес в малкия таз.

Медикаментозната терапия не може да излекува ендометриозата в смисъла на пълно отстраняване на ендометриозните лезии. Също така след прекратяване на курса хормонално лечение, може да се очаква евентуално връщане на симптомите и/или прогресия на лезиите. Поради това, този вид терапия се назначава за дълъг период от време (месеци, години) и се прекратява в случай на:

-       Контраиндикация за прием на хормони;

-       Желание за бременност;

-       Достигане на менопауза.

Първа линия на медикаментозно лечение се явява продължителния прием на прогестини, т.к. те имат най-добро съотношение между ефикасност и странични ефекти. Често, но не винаги, с този вид терапия може да се намали размерът на лезиите, особено при яйчниковата ендометриоза и аденомиозата, при минимален такъв ефект върху дълбоката тазова ендометриоза.

Сред по-честите странични ефекти се наблюдават гадене, главоболие, генитално прокървяване, напрежение в гърдите (особено в първите седмици от приема), леко изразено/усещане за подуване, както и усилено чувство на глад.

Алтернативен избор е приема на естроген-прогестинови приепарати с предпочитан продължителен режим пред цикличния такъв. Страничните ефекти са подобни на тези при прогестиновия прием, но по-слабо изразени и с по-ниска ефективност при някои пациенти.

Поставянето на хормонална спирала е по-препоръчително при пациенти с аденомиоза, които не желаят бременност.

Макар че рисковете от приема на гореспоменатите препарати е изключително нисък, трябва да се вземе предвид въздействието им върху гръдните жлези и върху коагулацията на кръвта (повишен тромбоемболичен риск). Лекарят, назначаващ терапията трябва извърши подрибна консултация, за да отхвърли евентуални контраиндикации за стартиране на хормонално лечение. На базата на индивидуалните особености на всяка пациентка се назначава подходящ медикамент. Първите няколко месеца от приема на хормонален препарат страничните ефекти са най-чести, като повечето от тях впоследствие отшумяват. Ефектът от терапията се оценява след 3 до 6 месеца чрез контролен преглед. В случай на продължителни или силно изявени странични ефекти хормоналната терапия може да бъде сменена с друг вид медикамент от същата група или от друга. На този етап продължителната хормонална терапия е единственият доказано ефективен метод за контрол на заболяването, затова намирането на подходяща терапия е особено важно. 

GnRH-аналозите и антагонистите са изключително ефективни в контрола на заболяването, но са придружени от редица сериозни странични ефекти (предизвикани от факта, че се индуцира менопауза), съответно те не могат да се използват за дълъг период. Тяхното приложение в някои случаи може да бъде препоръчано като подготовка, целяща увеличаване на шансовете за успех при асистирана репродукция, но рутинното им приложение след операция не се препоръчва. Задължително е успоредно с прилагането на GnRH аналози или антагонисти да се назначи успоредно и естроген-прогестинови медикаменти, които редуцират страничните им ефекти.