Оперативно лечение на ендометриоза се предприема в различни случаи, като основно индицирани са случаите, в които:

-        Налице е ендометриоза на коремната стена
- Налице е чревно засягане с картина на частична или пълна чревна непроходимост;
-        Притискане и стесняване на уретер с риск за засягане на бъбречната функция;
-        Аднексиална формация със съмнителна за своята доброкачественост характеристика;
- Прогресия на заболяването или продължаваща симптоматика въпреки приложеното лечение;
-  Противопоказания за консервативно лечение и налична симптоматика.
 
Всички останали случаи трябва внимателно да бъдат обсъдени и да се прецени риск/полза.

В случай че се вземе решение за оперативно лечение, позовавайки се на горепосочените принципи, то интервенцията трябва да се извърши максимално радикално към заболяването (пълно премахване на видимите лезии) и минимизиране на риска от рецидив и последваща операция.
 
Лапароскопия (хирургична техника с минимално инвазивен достъп) е „златен стандарт“ в избора за оперативно лечение на ендометриозата поради безспорните си предимства в сравнение с лапаротомията (конвенционална хирургия с отворен коремен достъп).
Сред предимствата на лапароскопията са:
-        Голямо увеличение на зрителното поле с по-висока хирургическа прецизност;
-        По-малка кръвозагуба;
-        Намален риск от следоперативни сраствания;
-        По-слаба следоперативна болка;
-        По-бързо възстановяване и по-кратък болничен престой;
-        По-добри козметични резултати.

В зависимост от случая и оперативната интервенция може да се наложи извършване на чревна подготовка до 24 часа преди операцията. Рутинно се поставя венозен път за бързо и лесно подаване на лекарствени продукти.
Операцията се извършва под обща анестезия с ендотрахеална интубация, като достъпът до коремната кухина се осъществява посредством малки разрези 5-12 мм, през които навлизат оптика и работни инструменти. За да се извърши процедурата трябва да се раздуе коремната кухина, като за целта се подава газ - въглероден диоксид, който се отстранява в края на операцията.

Продължителността силно варира в зависимост от прогресията на заболяването и ангажираните органи. След поставяне в анестезия се поставя уретрален катетър за отвеждане на урината по време на операцията, като той се сваля в следоперативния период, освен ако не се наложи да се задържи за по-дълго според нуждите. В края на операцията може да се наложи поставяне на коремен дрен и/или назогастрична сонда, които ще бъдат премахнати в следващите дни. В редки случаи при работа върху уретер/ите може да се наложи временно поставяне на уретерален стент, който да поддържа уретера проходим. Стентът е вътрешен (не се вижда отвън) и се задържа за необходимия период от време, след което се сваля. Макар и рядко може да се наложи вливане на кръв и кръвни продукти.

Нашето отделение разполага с Следоперативен сектор за интензивна грижа, оборудван с необходимата високоспециализирана апаратура и 24 часова грижа от квалифициран медицински персонал.

Възстановяване на нормалното хранене  в следоперативния период се ръководи от физиологичната чревна активност. Обикновено захранването се извършва максимално скоро, освен ако не се налага, по медицински причини, по-дълъг период от време (напр. при чревна операция).

В зависимост от вашето състояние и при допустими клинични условия се извършва максимално ранно раздвижване, което благоприятства по-бързото възстановяване и намалява риска от следоперативни сраствания.
Обикновено болничният престой е 48-72 часа от хоспитализацията, но може да бъде продължен до 7 или повече дни при строги медицински показания за това (лапаротомия, чревна хирургия, операция върху пикочен мехур и/или уретери и др.).

В следоперативния период може да се усеща повишена чувствителност до умерена болка в областта на кожните разрези, което обикновено трае за кратко време и се облекчава добре с болкоуспокояващи средства. Други оплаквания могат да бъдат болка и напрежение в гърба и врата, чувство подобно на мускулна треска, което отминава спонтанно в следващите дни. Изтръпване, чувство на мравучкане и затопляне, особено в долните крайници може да бъде предизвикано от позицията на тялото по време на оперативната интервенция – обикновено отминава скоро след операцията, но може да се задържи и по-дълго.

Нашите операционни са оборудвани с най-висококачествена апаратура и инструменти за ендоскопска хирургия, а екипът ни е напълно подготвен за справяне с пълния спектър от гинекологични заболявания и свързани състояния.