Кисти: кухини, пълни с течност и покрити с единични епителни клетки. Появяват се по-често при жени над 35 години и честотата им нараства до менопаузата, след което рязко намалява. Риска от развитието на рак в киста възлиза на 0.1%.

Фиброаденоми: най-честите тумори на гърдата при жени под 30 години. Те са доброкачествени. В повечето случаи не изискват оперативно лечение.

Инфекции на гърдите: могат да възникнат свързано с кърменето или не, с или без развитието на абсцес. Лечението най-често е антибиотично, но може да изисква и някаква форма на дренаж. 

Папиломи: полипи, които се развиват от епителните клетки в каналчетата на гърдите. Те не носят повишен риск от развитие на рак. Могат да са прична за наличие на патологична секреция от мамилата.

Склерозираща аденоза: доброкачествено състояние, при което се установява увеличен брой на крайните каналчета или жлези на гърдата. Друг тип сложна склерозираща лезия са радиалните белези, те могат да приличат на рак при мамография заради структурата им. Изискват оперативно премахване, за да може да се изключи напълно рак.

Мастна некроза: може също да прилича на рак на мамография. Тя е предшествана от травма, хирургична интервенция или лъчетерапия. Няма малигнен потенциал.

Съвременното лекарствено лечение е толкова добре развито, че в резултат от него много тумори дори напълно изчезват. Информацията за това, дали един тумор е изчезнал напълно или не под действие на лечението е важна, както за прогнозата на пациента, така и за необходимостта за продължаване на терапията след операцията.

Как обаче да сме сигурни, че туморът е изчезнал, ако не знаем, къде се е намирал преди началото на лечението? 

Ако формацията не е била маркирана, за да гарантираме пълното премахване на тумора, се налага извършването на по-голям по обем операция на гърдата, дори мастектомия (премахване на цялата гърда).

Маркирането на туморите ни позволява да знаем точната локализация на рака и така да сме максимално щадящи към околната тъкан.