Урогенитален синдром в менопаузата – какво трябва да знаем

През 2014 г. в медицинската практика е въведен терминът урогенитален синдром, който заменя по-старите понятия „атрофичен вулвовагинит“ и „сенилен вагинит“. Причината за тази промяна е желанието по-точно да се опишат промените, които настъпват едновременно в половата и отделителната система при жените в менопауза и са свързани с понижените нива на половите хормони, най-вече естрогените.

Урогениталният синдром е хронично и прогресиращо състояние. За разлика от други симптоми на менопаузата, като горещи вълни или нощно изпотяване, които често отслабват с времето, оплакванията от страна на урогениталния тракт обикновено се задълбочават с напредване на годините след менопаузата, ако не се лекуват.

Какви промени настъпват?

При намаляване на половите хормони настъпват съществени промени във влагалищната лигавица. Тя става по-тънка, броят на клетъчните слоеве намалява, както и съдържанието на гликоген в клетките. Това води до:

• понижено образуване на млечна киселина
• повишаване на влагалищното pH
• промяна в нормалната микрофлора

В резултат естествените защитни механизми на влагалището отслабват, а рискът от инфекции се увеличава.

Наблюдават се и видими анатомични промени – намаляване обема на големите срамни устни, атрофия на малките срамни устни и клитора. Влагалищните стени се изглаждат, а лигавицата става по-бледа и по-суха. Кръвоснабдяването на органите в малкия таз също намалява.

Какви са най-честите симптоми?

Много жени съобщават за:

• сухота, сърбеж и парене във влагалището
• чувство за дискомфорт или болка
• лесна ранимост на лигавицата

От страна на сексуалния живот често се наблюдават:

• намалена овлажняемост и възбудимост
• понижено либидо
• болка по време на полов контакт
• кървене по време или след полов акт

Тези симптоми могат значително да повлияят качеството на живот и интимните отношения, но често остават споделяни трудно или се приемат като „нормална част от възрастта“.

Промени в отделителната система

Намалените нива на половите хормони засягат и долните отдели на отделителната система. Намалява еластичността на тъканите, възможна е промяна в позицията на уретрата, което води до:

• често уриниране
• парене или болка при уриниране
• неволево изпускане на урина

Инконтиненцията може да се появи при повишено вътрекоремно налягане – при кашляне, кихане или физическо усилие (стрес инконтиненция), или да бъде под формата на внезапен, неотложен позив за уриниране (ургентна инконтиненция).

Риск от инфекции на пикочните пътища

С напредване на възрастта се увеличава честотата на безсимптомно наличие на патогенни микроорганизми в урината. Това повишава риска от инфекции на пикочните пътища и тяхното повторение. Рецидивиращи инфекции се определят като:

• два епизода в рамките на 6 месеца или
• три епизода в рамките на една година

Важно е да знаете

Урогениталният синдром не е нещо, с което трябва да се примирявате. Съществуват ефективни методи за облекчаване на симптомите и подобряване на качеството на живот. Навременната консултация с акушер-гинеколог или уролог е първата и най-важна стъпка.

Статията е написана от д-р Елица Валериева

Използвана литература:
1. Fernando ML et al, Aging in women – The microbiome perspective, Ageing Research Reviews 2026
2. Jin J. Vaginal and Urinary Symptoms of Menopause. JAMA. 2017 Apr 4;317(13):1388. doi: 10.1001/jama.2017.0833. PMID: 28384829.
3. Angelou K, Grigoriadis T, Diakosavvas M, Zacharakis D, Athanasiou S. The Genitourinary Syndrome of Menopause: An Overview of the Recent Data. Cureus. 2020 Apr 8;12(4):e7586. doi: 10.7759/cureus.7586. PMID: 32399320; PMCID: PMC7212735.
4. Chen et al. Estrogen for the prevention of recurrent urinary tract infections in postmenopausal women: a meta-analysis of randomized controlled trials. Int Urogynecol J 32, 17–25 (2021).