1 от 15 000 - историята на Мария

1 от 15 000 е рубриката, в която те срещаме с няколко от 15 000-те жени, успели да заченат благодарение на асистираната репродукция в Медицински комплекс „Д-р Щерев“.  Мария е майка на 3-годишния Михаил и 10-месечната Ралица. Ето какво разказва тя: 

Колко време прави опити за бебе, преди да се насочиш към инвитро?

Тъй като имах някои здравни особености, а и предвид възрастовата категория, в която попадаме с половинката ми, знаех, че година и половина неуспехи са си повод да се обърнем към репродуктивен специалист. Така и направихме. Въпреки че обърнах сериозно внимание на здравето си, бебето все не идваше и в един септемврийски ден вече седях на диваните пред 105/106 кабинет и чаках часа си при проф. Юнакова.

Защо избра да направиш инвитро процедурите си в клиниката на „Д-р Щерев“?

Заради проф. Щерев. Знам бегло историята на инвитрото в България и знаех, че той е един от пионерите в областта. Това за мен си беше сериозен фактор и гаранция за експертиза и високи стандарти в областта на репродуктивната медицина - нещо, в което впоследствие се убедихме от първо лице.

Защо избра да опиташ в България, а не в чужбина?

Когато вече се виждаше, че нещата при нас отиват към репродуктивен специалист и асистирана репродукция, четох много, защото бях чувала, че много двойки имат успехи в Турция. От прочетеното обаче разбрах, че клиника "Д-р Щерев" по нищо не отстъпва от това, което предлагат в Турция - нито като апаратура, нито като процедури, нито като експертиза на репродуктивните специалисти. Нещо повече, в България си имаме фонд (с главно "Ф"), който осигурява стабилно финансиране на инвитро опитите. И не на последно място, при инвитро е от голяма важност спокойствието и сигурността на партньорите, нещо, което нямаше как да получа, ако тръгна на път на стотици километри, в непозната страна и сред хора, с които трудно бихме се разбрали. 

След колко опита процедурата беше успешна?

Всъщност нашият АРТ път беше направо кратък в сравнение на много други. През септември 2022 г. беше първата ми среща с проф. Юнакова, а на 10 август 2023 г. вече бях с положителен тест. В периода всеки месец правихме по нещо - изследвания, "цветна" снимка, последваха четири неуспешни инсеминации, кандидатстване за финансиране от Фонда, пункция, един месец почивка за възстановяване, един неуспешен трансфер, втори успешен. През април 2023 г. се роди синът ни. Знаехме обаче, че искаме да имаме две деца, а нямахме повече ембриони. Така през лятото на следващата година кандидатствахме наново и последва нова пункция. След нея и още при първия трансфер забременях и 9 месеца по-късно семейство ни вече беше пълно, роди се нашата дъщеря.

Защо би препоръчала клиниката на „Д-р Щерев“ за инвитро процедури?

Защото тук се почувствах спокойна, сигурна и усетих, че успехът е въпрос на време. За това основен фактор беше проф. Юнакова, която още от първата ни среща начерта път, който следвахме до успеха. Въпреки че пред кабинета й винаги е имало много, много жени, аз усещах лично отношение. И именно индивидуалният подход според мен е причината за високата успеваемост при нея.

Какъв съвет би дала на тези, на които предстои тепърва да изминат този път?

Да вярват на своя лекар и на никого другиго. Изкушаващо е да се чете в интернет по групите, но единственият човек, който знае какво е най-добре да се направи за всяка жена по време на нейния АРТ път, е нейният лекар и никой друг. 

Кой е моментът, който никога няма да забравиш по време на процедурите?

Едва ли ще има нещо около процедурите, което ще забравя. Това са ярки спомени на надежда и чакане, към които нерядко се връщам. Със сигурност обаче най-силният е този, в който сякаш получих знак, че аз ще стана майка. Беше точно след последния ми преглед преди пункцията. Тръгнах си от клиниката и звъннах на съпруга ми да му разкажа какво се е случило, какво следва. Бях забила поглед в земята, докато ходих и по едно време нещо на асфалта ми привлече вниманието. Беше златен медальон с лика на Богородица и младенеца. Застинах на място, развълнувах се много. Така и не успях да намеря собственика му. По-интересното е, че малко преди да се роди дъщеря ми намерих и златен синджир. Един ден, когато децата ми имат нужда от надежда, с удоволствие ще им ги предам.