Сексуалното здраве е важно за общото усещане за идентичност и благополучие на много жени, но е важно да се отбележи, че няма „норма“, която трябва да бъде постигната по отношение на сексуалната активност и желанието. Въпреки че при някои жени в средната възраст се наблюдава значим спад в желанието, при други интересът може да се повиши. А трети може да не забележат никаква промяна.
Проучванията показват, че сексуалните затруднения са чести при хора от всички възрасти, но помнете, че само жената и нейният/нейните партньор(и) могат да преценят дали сексуалният им живот отговаря на индивидуалните им потребности. Сексуалната дисфункция може да бъде силно смущаващ фактор за жената. Това е особено валидно в средната възраст, когато честотата на притеснителните сексуални проблеми достига пик. Макар много жени да срещат сексуални затруднения в различни периоди от живота си, говорим за сексуална дисфункция тогава, когато тези проблеми причиняват значим дистрес. Има четири области, в които това може да се прояви: сексуално желание, възбуда, оргазъм и сексуална болка. Тези проблеми често се припокриват – например жена, която не изпитва сексуално желание, може да има затруднения и с възбудата или с достигането на оргазъм.
Връзката между менопаузата и сексуалното желание продължава да се изследва. Намаленото производство на естроген при менопаузата причинява топли вълни и нощни изпотявания, които нарушават пълноценния сън и така могат да намалят интереса към секс. По-често понижаването на естрогена води до вагинална сухота и изтъняване на вагиналната лигавица, което прави проникващия секс болезнен. Едновременно с това с възрастта намалява и производството на андрогени в организма – по-специално тестостерон – което може да допринася за спад в желанието.
Много жени се изненадват да научат, че андрогените, погрешно смятани за „мъжки“ хормони, се срещат и при жените. Нивата им при жените са приблизително около 10% от тези при мъжете. При жените яйчниците и надбъбречните жлези отделят андрогени, включително тестостерон. Още от средата на 20-те години яйчниците постепенно започват да произвеждат по-малко андрогени. Около 50-те години нивата на тестостерон при жената са приблизително половината от тези в 20-те ѝ години. Хирургичното отстраняване или увреждане на единия или двата яйчника може да доведе до внезапен спад на андрогените. Проблеми с хипофизата и надбъбречните жлези, както и някои хронични заболявания, също могат да понижат андрогените, както и приемът на кортикостероиди, орални контрацептиви и перорална хормонална терапия (ХТ). Въпреки това нивата на андрогените не корелират директно със сексуалното желание.
Хормоналните промени са само част от сложния набор фактори, които влияят върху сексуалната активност в средната възраст и след това – независимо от това кога настъпва менопаузата. Социални промени, като смяна на партньор, деца, които напускат дома, пораснали деца, които се връщат да живеят вкъщи, или грижа за възрастни/болни родители, често се случват именно тогава. Сексуалните проблеми на партньора също могат да повлияят на желанието. Обратно – макар умората и стресът да намаляват либидото, започването на нова страстна връзка може да го повиши. Други фактори са промените в образа на тялото и самооценката (положителни или отрицателни), както и тревогите, свързани със стареенето. Интересът към секс след менопаузата зависи и от предишното ниво на интерес на жената и от значението, което сексуалността е имала за нея в по-млади години. Медицински проблеми също могат да доведат до ниско сексуално желание. Някои лекарства, например използвани за лечение на депресия, могат да нарушат сексуалната функция.
Когато липсата на сексуален интерес или желание е персистираща и причинява дистрес на жената, това се разглежда като разстройство с хипоактивно сексуално желание (HSDD). Оценява се, че 10%–12% от жените отговарят на критериите за това разстройство, като жените в средна възраст имат значително по-високи нива в сравнение с по-младите или по-възрастните.
Освен сексуалното желание, има още три категории сексуални проблеми при жените: • Затруднения с възбудата: Някои жени не успяват да развият или да поддържат генитална възбуда. Секс терапията може да се комбинира с техники на осъзнатост (mindfulness), които помагат да се фокусира вниманието върху приятните усещания и да се намали разсейването от негативни мисли и чувства по време на секс. Управлението на стреса също е полезно. Намалената чувствителност поради менопаузално-свързани вагинални промени може да се повлияе от терапия по лекарско предписание. Провеждат се проучвания върху локален крем със силденафил за подобряване на възбудата, а някои продукти без рецепта може да помогнат за увеличаване на чувствителността.
• Затруднения с оргазма: Независимо дали е нов проблем или дългогодишна трудност, някои жени могат да изпитват затруднения да достигнат оргазъм или да забележат по-ниска интензивност на оргазма при повечето сексуални контакти. Вибратори, други стимулиращи устройства и еротично съдържание могат да подпомогнат стимулацията и да „прекъснат“ тревожността или задържащите мисли. Секс терапевт може да препоръча насочена мастурбация за повишаване на самоосъзнаването и откриване на това кои действия са най-приятни.
• Сексуална болка: Болката може да има много причини. Ако е вследствие на вагинална сухота, лубриканти и вагинални овлажнители могат да помогнат за поддържане на влагата и намаляване на триенето. Вариант е нискодозова вагинална естрогенна терапия (ET), както и вагинално приложение на ниска доза дехидроепиандростерон (DHEA) – хормон, който се преобразува в естрогени и андрогени във вагиналните тъкани. Пероралният медикамент оспемифен е одобрен за облекчаване на умерена до силна сексуална болка, съчетана с вагинална сухота. Освен това, коригирането на нарушения в мускулите на таза, връзките, ставите и съединителната тъкан може значително да намали или да премахне сексуалната болка. Това може да стане чрез насочване към физиотерапевт за тазово дъно, който обучава упражнения и техники за укрепване на слабите мускули и отпускане на напрегнатите и скъсени структури. Може да се препоръчат и вагинални дилататори с постепенно увеличаващ се размер за разтягане на мускулите на тазовото дъно и подобряване еластичността на вагиналните тъкани.
Разбирането на тези фактори и обсъждането на сексуалните притеснения със здравен специалист може да подобри сексуалното желание и сексуалното удовлетворение. Съществуват отлични книги, онлайн ресурси и специалисти, обучени по секс терапия, които могат да помогнат. Оценка от професионалист може да установи налични медицински или психологични причини за ниско сексуално желание. Често промени в начина на живот – като повече движение или намаляване на теглото – водят до по-високо сексуално удовлетворение. Възможно е и коригиране (смяна или намаляване) на дозите на лекарства, които влияят върху желанието. Често е необходимо да се адресират и здравословните проблеми и сексуалната функция на партньора.
Накрая, при двойки в дългогодишни връзки често се формират модели, които намаляват интимната комуникация, романтиката и – казано направо – удоволствието. Двойките трябва да отделят време за качествени сексуални преживявания. Повече „новост“ – например уикенд извън дома или секс в различно време на деня/в друга стая – може да повиши интереса и реактивността. Сексуални устройства като вибратори или дилда могат да засилят сексуалното удоволствие. Повече внимание може да се насочи към сексуално удовлетворение чрез дейности, различни от проникващ секс – като орален секс, мануална стимулация, масаж и ласки. Мастурбацията може да бъде удовлетворяваща опция за жени както с партньор, така и без.
Макар много жени да намират за трудно да обсъждат сексуалните си проблеми, здравните специалисти са добър източник на помощ за постигане на оптимално сексуално здраве. Професионалист може да разгледа сексуалната анамнеза, да използва скринингови въпроси и при нужда да назначи прегледи и лабораторни изследвания, за да се установят фактори, които нарушават сексуалната функция. Здравните специалисти могат да съдействат и с насочване към клиницисти, специализирани в лечение на сексуални проблеми.
Могат да се препоръчат и различни видове терапия, които влияят върху психологичните и междуличностните фактори, допринасящи за ниско желание. Например когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) може да помогне на жената да промени мисли и поведения, които причиняват или поддържат ниското желание, а консултирането на двойки може да подобри комуникацията за интимността и да подпомогне възстановяването на здравословни сексуални отношения.
Някои сексуални проблеми могат успешно да се лекуват с терапии по лекарско предписание:
• Естроген: Някои жени с вагинална сухота или болка при секс могат да имат полза от естрогенна терапия (ET) – в ниски дози, прилагани локално върху вулвата и влагалището, или в по-високи дози системно. Системната ET действа върху целия организъм и облекчава не само вагиналната сухота, но и топлите вълни и нощното изпотяване. Ползите на ET върху сексуалното желание не са потвърдени, но подобреният сън често има надежден положителен ефект върху настроението и може да намали умората, свързана с лош сън. Лечението на генитоуринарния синдром на менопаузата (GSM) не само адресира сексуалните проблеми, свързани с промени във вулвата и влагалището, но може и да предотврати развитието на допълнителни сексуални проблеми.
• DHEA: DHEA е локална вагинална терапия, полезна за лечение на сексуална болка, причинена от промени във вулвата и влагалището, свързани с менопаузата.
• Оспемифен: Нехормоналният перорален медикамент оспемифен (селективен модулатор на естрогенните рецептори) е одобрен за лечение на симптоми на GSM, като облекчава вагиналната сухота и болката при сексуална активност.
• Флибансерин: Одобрен в САЩ и Канада за лечение на ниско сексуално желание при жени в пременопауза. Действа чрез намаляване на серотониновата активност и увеличаване на допаминовата активност в мозъка и се приема ежедневно преди сън. Има потенциални рискове, включително възможно понижаване на кръвното налягане и припадък, особено ако се приема в рамките на 2 часа след употреба на алкохол. Проучвания предполагат, че флибансерин може да бъде безопасен и ефективен и при жени в постменопауза. Макар да е одобрен за тази употреба в Канада, все още не е одобрен за постменопаузални жени в САЩ.
• Бремеланотид: Нехормонален медикамент, прилаган чрез автоинжектор (подобно на EpiPen), одобрен в САЩ за лечение на ниско сексуално желание при жени в пременопауза. Действа върху меланокортиновите рецептори и започва да действа до 45 минути, като ефектът продължава около 12–16 часа, затова се използва „при нужда“. Потенциални нежелани реакции включват гадене (засяга около 40% от потребителките), зачервяване и главоболие. Бремеланотид не е одобрен от FDA за употреба при жени в пери- или постменопауза.
• Тестостерон: Няма държавно/регулаторно одобрен тестостеронов продукт за жени (с изключение на Австралия). Въпреки това трансдермален тестостерон (пластир или крем) може да се препоръча при жени в пери- и постменопауза, когато ниското желание не е свързано с модифицируеми фактори или други здравословни състояния. Тестостеронът може да подобри честотата на удовлетворяващи сексуални контакти, възбудата, честотата на оргазмите, удоволствието, отзивчивостта и самооценката. Лечението при жените обичайно е в доза около една десета от тази при мъжете и е насочено към възстановяване на нивата до нормални пременопаузални стойности. Възможни са нежелани реакции като акне и засилен растеж на лицево окосмяване, а дългосрочните рискове все още се изследват.
Изследват се и други медикаменти. Освен това лечението на сексуални проблеми на партньора може да е важно за подобряване на сексуалната функция и удовлетворението на жената. Подлежащата депресия може да влияе негативно на сексуалното здраве и трябва да се лекува. Ако настоящата антидепресантна терапия причинява сексуални нежелани реакции, здравен специалист може да помогне чрез корекция на дозата или избор на алтернативен медикамент с по-малко сексуални нежелани реакции (например бупропион).
Медицински комплекс „Д-р Щерев” 