Ползи и рискове от хормонозаместителната терапия (ХЗТ)
Решението дали да се използват хормони – и ако да, кой продукт или терапевтичен режим е най-подходящ за облекчаване на симптомите – зависи от много фактори. Сред най-важните са: възрастта на жената, общото и придружаващото ѝ здравословно състояние, тежестта на симптомите, личните предпочитания, наличните терапевтични възможности и финансовите съображения.
Ключово е да се прецени дали потенциалните ползи надвишават потенциалните рискове. Едва след внимателно обсъждане с медицински специалист и добро разбиране на индивидуалната ситуация може да се направи най-добрият избор. Често е необходим период на „проба и грешка“, за да се достигне най-подходящата доза и режим. С появата на нови терапии и препоръки, както и с промяната на нуждите на организма и начина на живот във времето, лечението може да бъде преоценявано и коригирано.
Множество проучвания показват, че системната хормонална терапия (като таблетки, пластир, гел или спрей) помага при: • топли вълни и нощни изпотявания; • вулвовагинални симптоми (например вагинална сухота и болезнен полов акт).
Има и убедителни данни, че естрогенната терапия (ЕТ) и комбинираната естроген–прогестогенна терапия (ЕПТ) са ефективни за: • предотвратяване на загубата на костна маса и • намаляване на риска от фрактури след менопауза при продължително лечение.
Наред с това, ползите често включват и подобрение на съня и умората, настроението, способността за концентрация и общото качество на живот.
Всички лекарства, отпускани с рецепта, носят рискове – и това важи и за ХЗТ. При перорална (през устата) системна ЕТ или ЕПТ рисковете включват: • инсулт; • кръвни съсиреци във вените на краката и белите дробове (особено когато терапията се приема в таблетна форма).
Не изглежда да са налице същите рискове при естрогенни продукти, които се прилагат върху кожата (напр. пластири, гелове, спрейове, вагинални пръстени), особено в по-ниски дози, но това все още не е окончателно доказано.
При жени със запазена матка е важно лечението да включва прогестоген или комбинация естроген–SERM (селективен модулатор на естрогенните рецептори), за да се намали рискът от рак на матката, който е повишен при прием само на естроген.
Рискът от рак на гърдата също трябва да се вземе предвид и се отчита като повишен основно при жени с матка, които използват ЕПТ за повече от 4–5 години. Като цяло, сериозните нежелани събития при ХЗТ са редки и още по-редки, когато терапията започва при жени под 60 години или в рамките на 10 години от настъпването на менопаузата.
При жени, които имат само вагинални симптоми, може да се използва нискодозов вагинален естроген, вместо системна терапия. Нискодозовата вагинална ЕТ за локални оплаквания няма същия риск като системната терапия и изглежда като цяло безопасна, тъй като много малко количество се абсорбира в организма. Въпреки това, всяко вагинално кървене – дори „зацапване“ след сексуална активност – трябва да бъде съобщено на медицински специалист. Препоръки за употреба на хормонална терапия при жени в менопауза (по позиционното становище за ХЗТ от 2022 г. на The Menopause Society – предишно North American Menopause Society)
• Хормоналната терапия е най-ефективното лечение за вазомоторни симптоми и за урогениталния синдром на менопаузата; доказано е, че предотвратява костната загуба и фрактури. • Рисковете на ХЗТ се различават при отделните жени според: вид, доза, продължителност на употреба, начин на приложение, момент на започване и дали е необходим прогестоген. Лечението трябва да бъде индивидуализирано с периодична преоценка, за да се максимизират ползите и да се минимизират рисковете. • При жени под 60 години или в рамките на 10 години от началото на менопаузата и без противопоказания, съотношението полза–риск изглежда благоприятно за лечение на изразени вазомоторни симптоми и за профилактика на костна загуба/фрактури. По-продължителната употреба може да е по-благоприятна за естрогенна терапия спрямо естроген–прогестогенна терапия. • При започване на ХЗТ повече от 10–20 години след настъпване на менопаузата или при възраст ≥ 60 години, съотношението полза–риск изглежда по-неблагоприятно в сравнение с по-млади жени, поради по-високи абсолютни рискове от сърдечни заболявания, инсулт, тромбози и деменция. • При урогенитален синдром на менопаузата се препоръчва нискодозова вагинална естрогенна терапия или други одобрени терапии (напр. вагинален дехидроепиандростерон или перорален оспемифен).
Някои жени могат да изпитат нежелани реакции (НР) в началото на хормоналната терапия. Ако се появи някой от следните признаци или симптоми, е важно да ги обсъдите с медицински специалист:
• маточно кървене (поява или повторна поява) • чувствителност/болезненост в гърдите • гадене • подуване или болка в корема • покачване на тегло • задържане на течности • замъглено зрение • главоболие • замайване • промени в настроението
Обикновено тези нежелани реакции са временни. Понякога могат да се препоръчат и промени в начина на живот, които да помогнат за овладяването им. В някои случаи понижаването на дозата или смяната на вида естроген/прогестоген може да намали оплакванията.
Хормоналната терапия не е правилният избор за всяка жена. При някои рискът може ясно да надвишава ползите, затова е важно решението да се взема внимателно, съвместно с компетентен медицински специалист. Сред медицинските фактори, които са особено важни за преценка, са:
• сърдечносъдово заболяване (включително сърдечно заболяване и инсулт) • анамнеза за рак на гърдата или рак на матката • необяснимо вагинално кървене • чернодробно заболяване • анамнеза за тромбози или висок риск от образуване на кръвни съсиреци
Медицински комплекс „Д-р Щерев” 