Онкологични заболявания

• Немодифицируеми рискови фактори

  • Възраст – честотата на рака нараства значително с възрастта.
  • Фамилна анамнеза – рискът за множество видове рак може да е по-висок в някои семейства поради генетични фактори.
  • Социално-икономически статус – доходът е свързан с достъпа до профилактика, скрининг и лечение.

• Модифицируеми рискови фактори

  • Затлъстяване – значим фактор за повишен риск от рак на гърдата, матката, яйчниците и колоректален рак.
  • Хранене – особено във връзка със затлъстяването; хранителни фактори могат да влияят и по-директно върху риска.
  • Физическа активност – някои проучвания показват намаление на заболеваемостта при редовно движение.
  • Алкохол – свързан е с риска от няколко вида рак; дори малки количества могат да повишат риска от рак на гърдата, а по-високата консумация – още повече.
  • Тютюнопушене – доказано увеличава риска за много видове рак.
  
  Повишената информираност за симптомите и рутинният скрининг водят до по-често откриване на рак в ранни стадии, когато е най-лечим. Много жени намаляват риска си и чрез информиран избор на здравословни навици.

• Рак на гърдата

  Ракът на гърдата е често срещан страх, вероятно защото е сред най-честите онкологични диагнози при жените в средна възраст. Страхът може да е както от загуба на живота, така и от последствията за телесния образ и притеснението от рецидив.

• Рискови фактори и гени

  Идентифицирани са няколко рискови фактора, включително наследствени варианти като BRCA1/BRCA2, които значимо повишават риска. Въпреки важността на фамилната обремененост, повечето случаи възникват при жени без семейна история.
  
  Описана е и връзка между времето на настъпване на менопаузата и риска: по-ранна менопауза се асоциира с по-нисък риск, а по-късна – с по-висок.

• Хормонална терапия (ХТ) и рак на гърдата

  Рискът от рак на гърдата, свързан с ХТ, като цяло се описва като нисък, съпоставим с някои модифицируеми рискови фактори (напр. затлъстяване, ниска физическа активност). Влиянието зависи от вида ХТ, продължителността на приема и индивидуалните особености.
  
  Някои схеми на ХТ могат да са свързани с повишена плътност на гърдите, което може да доведе до повече изследвания/биопсии и потенциално забавяне/затруднение в интерпретацията на мамография.

• Скрининг и профилактика

  Ранното откриване е ключово. Самопрегледът на гърдите остава спорен като ефективност, но жените се насърчават да съобщават всяка промяна на лекар.
  Мамография: препоръките за начало и честота варират и трябва да се обсъдят според личния и фамилния риск. В много случаи се започва около 40-годишна възраст.

• Симптоми/признаци, които трябва да се оценят (вкл. с мамография):

  • бучка, удебеляване, оток, деформация или постоянна болезненост;
  • кожно дразнене или „вдлъбване“ на кожата;
  • болка в зърното, лющене или прибиране (ретракция).
  
  Важно: дори при отрицателна мамография, всяка бучка трябва да се оцени; понякога е нужна биопсия.
  
  Стойността на мамографията зависи и от плътността на гърдите и хормоналния статус; при плътни гърди може да са нужни допълнителни методи.
  
  Начин на живот: контрол на теглото, повече движение, хранене с ниско съдържание на мазнини и повече растителни храни, ограничаване на алкохола – всичко това има благоприятен ефект върху риска.

• Рак на ендометриума (матката)

  Рак може да се развие в лигавицата на матката (ендометриум). Той е най-честият гинекологичен рак (описано в източника за САЩ). Предишни бременности и прием на орални контрацептиви поне 1 година могат да имат защитен ефект.

• Най-често начало и диагностика

  Често диагнозата започва от абнормно маточно кървене – всяко постменопаузално кървене се счита за ненормално и трябва да се изясни.
  
  Чести диагностични подходи:
  • ендометриална биопсия;
  • трансвагинален ултразвук;
  • сонография със запълване на матката с течност (сонхистерография);
  • хистероскопия.
  Стандартно лечение: хистеректомия.

• Естроген без прогестерон

  При жени с интактна матка, употребата на самостоятелен естроген се свързва с повишен риск от рак на ендометриума, като рискът е по-голям при по-високи дози и по-дълга употреба. Добавянето на прогестерон (постоянно или циклично 10–14 дни месечно) значимо намалява този риск.
  
  Ниско-дозовият локален вагинален естроген в текста е описан като без ясно увеличение на риска, но се отбелязва, че дългосрочните данни са ограничени.

• Рак на маточната шийка

  Ракът на шийката на матката е сред най-честите онкологични заболявания при жените в световен мащаб, а ваксинационните програми се очаква да намалят значимо честотата и смъртността.
  
  • Менопаузата и ХТ не са свързани с повишен риск от рак на шийката.
  • Повечето случаи са свързани с високорискови типове HPV.
  
  HPV инфекциите са чести и при повечето жени отзвучават, но прогресията може да се подпомага от фактори като тютюнопушене, дългосрочна употреба на орални контрацептиви и отслабена имунна система.

• Скрининг

  За жени 30–65 г. без рискови фактори се посочват опции като:
  • HPV тест на 5 години
  • комбиниран тест (HPV + цитология) на 5 години
  • цитология на 3 години

• Симптоми

  Могат да включват абнормно кървене/зацапване и абнормно вагинално течение, но ранните стадии често са безсимптомни – затова скринингът е ключов.

• Рак на яйчниците

  Ракът на яйчниците не е сред най-честите, но е значим поради това, че често се открива късно. Само част от случаите се диагностицират в ранни стадии.
  
  • Рискът се увеличава с възрастта.
  • Фамилна анамнеза за рак на гърда/яйчници и мутации BRCA1/BRCA2 увеличават риска.
  • Описва се връзка и с някои наследствени синдроми.
  • Бременност, кърмене, употреба на противозачатъчни и някои оперативни методи за контрацепция са описани като свързани с по-нисък риск.
  
  В текста се посочва, че няма задоволителни скринингови тестове за рак на яйчниците за общата популация. При много висок риск може да се обсъжда риск-редуцираща хирургия след приключено раждане, като решението изисква внимателно обсъждане със специалисти.

• Рак на белия дроб

  Белодробният рак е сред водещите причини за смърт от рак. Повечето случаи са свързани с тютюнопушене, а при жените може да има различна чувствителност към канцерогенните ефекти. Част от случаите възникват и при непушачки.
  
  Други рискови фактори включват генетика, предходна лъчетерапия и експозиции като пасивно пушене, замърсяване, азбест, радон.
  
  Най-ефективната предотвратима мярка е отказът от тютюнопушене. При жени с анамнеза за тежко пушене (в текста: около 50+ г.) може да се обсъди годишен скрининг според индивидуалния риск.

• Колоректален рак

  Колоректалният рак включва рак на дебелото черво и правото черво. Често започва от предракови полипи и може да бъде предотвратен при навременно откриване и отстраняване.
  
  Скрининг: в текста се посочва начало около 45 г. за среден риск, с по-ранно започване при повишен риск (напр. фамилна анамнеза).
  
  Възможни методи (примерно изброени):
  • колоноскопия (на 10 години)
  • флексибилна сигмоидоскопия (на 5 години)
  • виртуална колоноскопия (на 5 години)
  • stool DNA тест (на 3 години)
  • тест за окултни кръвоизливи в изпражненията (ежегодно)
  • фекален имунохимичен тест (ежегодно)
  
  Симптоми: кръв в изпражненията, промяна в изхожданията (запек/диария), усещане за непълно изхождане. Ранните стадии често са без симптоми.

• Рак на кожата

  Някои видове рак на кожата стават по-чести в средна и по-напреднала възраст. Най-чести са базоцелуларният и плоскоклетъчният карцином, с високи проценти на излекуване при лечение. Меланомът е по-рядък, но по-опасен.
  Рискови фактори: UV експозиция, история на тежки слънчеви изгаряния с мехури, солариуми, светла кожа с трудност за потъмняване, фамилна анамнеза, много бенки.
  Слънцезащитата е ключова както за превенция на рак на кожата, така и за грижа за стареещата кожа. Жена с лична или фамилна анамнеза трябва да наблюдава кожата си за промени и да прави ежегоден преглед на цялото тяло при специалист.