назад
6. zdrave sled menopauzata - 1920x330

Онкологични заболявания

Жените имат приблизително 1 към 3 вероятност да развият онкологично заболяване в течение на живота си. Менопаузата сама по себе си не увеличава риска от рак, но с напредване на възрастта вероятността за много видове рак нараства. По принцип има модифицируеми (подлежащи на промяна) и немодифицируеми (неподлежащи на промяна) рискови фактори за повечето онкологични заболявания.

Рискови фактори

      • • Възраст – честотата на рака нараства значително с възрастта.
        • Фамилна анамнеза – рискът за множество видове рак може да е по-висок в някои семейства поради генетични фактори.
        • Социално-икономически статус – доходът е свързан с достъпа до профилактика, скрининг и лечение.

      • • Затлъстяване – значим фактор за повишен риск от рак на гърдата, матката, яйчниците и колоректален рак.
        • Хранене – особено във връзка със затлъстяването; хранителни фактори могат да влияят и по-директно върху риска.
        • Физическа активност – някои проучвания показват намаление на заболеваемостта при редовно движение.
        • Алкохол – свързан е с риска от няколко вида рак; дори малки количества могат да повишат риска от рак на гърдата, а по-високата консумация – още повече.
        • Тютюнопушене – доказано увеличава риска за много видове рак.

        Повишената информираност за симптомите и рутинният скрининг водят до по-често откриване на рак в ранни стадии, когато е най-лечим. Много жени намаляват риска си и чрез информиран избор на здравословни навици.

      • Ракът на гърдата е често срещан страх, вероятно защото е сред най-честите онкологични диагнози при жените в средна възраст. Страхът може да е както от загуба на живота, така и от последствията за телесния образ и притеснението от рецидив.

      • Идентифицирани са няколко рискови фактора, включително наследствени варианти като BRCA1/BRCA2, които значимо повишават риска. Въпреки важността на фамилната обремененост, повечето случаи възникват при жени без семейна история.

        Описана е и връзка между времето на настъпване на менопаузата и риска: по-ранна менопауза се асоциира с по-нисък риск, а по-късна – с по-висок.

      • Съвременната ХЗТ, която може да включва приложението само на трансдермален естроген, трансдермален естроген с микронизиран прогестерон или трансдермален естроген, микронизиран прогестерон и трансдермален тестостерон, не увеличава риска от развитие на рак на гърдата. 

        Някои схеми на ХТ могат да са свързани с повишена плътност на гърдите, което може да доведе до повече изследвания/биопсии и потенциално забавяне/затруднение в интерпретацията на мамография.

      • Според препоръките на Европейската комисия от 2026 г., скринингът за рак на гърдата започва стандартно от 45-годишна възраст с мамография. 
        • За възрастта от 45 до 49 се препоръчва мамография на 2 или 3 години.
        • За възрастта от 50 до 69 се препоръчва мамография на 2 години.
        • За възрастта от 70 до 74 се препоръчва мамография на 3 години.
        • За жените с мамографски плътни гърди се препоръчва стандартната мамография да се замени с 3Д мамография, т.нар ТОМОСИНТЕЗ, или ЯМР.
        При жените с плътни гърди или с фамилна обремененост може да се обмисли започване на скрининга с мамография от по-ранна възраст.
        Приемът на ХЗТ не променя препоръките за профилактика и скрининг, тъй като съвременната ХЗТ не увеличава риска от развитие на рак на гърдата.
        Ехографията може да се прилага като метод, допълнителен на мамографията, но в никой случай не го заменя.

      • • бучка, удебеляване, оток, деформация или постоянна болезненост;
        • кожно дразнене или „вдлъбване“ на кожата;
        • болка в зърното, лющене или прибиране (ретракция).

        Резултатът от  мамографията трябва да включва
        1. Становище за плътността на гърдите А – мастен тип гърди, B – смесен тип с преобладаване на мастната тъкан,  C – смесен тип с преобладаване на жлезната тъкан, и D – изцяло жлезен тип паренхим на гърдата. Тази стойност определя и препоръката за проследяване и скрининг – мамография, 3Д мамография (ТОМОСИНТЕЗ) или ЯМР.
         2. Заключение по BIRADSs, което ни отговаря на въпроса какъв е рискът дадена находка да е рак- 
        • BIRADS I – нормална ехограма
        • BIRADS II – доброкачествена находка
        • BIRADS III – най-вероятно доброкачествена находка, но е необходимо допълнително изследване или кратко проследяване
        • BIRADS IV – силно подозрителна находка, която налага провеждането на дебелоиглена биопсия
        • BIRADS V – почти сигурна злокачествена находка, която налага провеждането на дебелоиглена биопсия 

        Всяка новопоявила се формация при жена над 45-годишна възраст налага провеждането на дебелоиглена биопсия под ехографски контрол.

      • Рак може да се развие в лигавицата на матката (ендометриум). Той е най-честият гинекологичен рак (описано в източника за САЩ). Предишни бременности и прием на орални контрацептиви поне 1 година могат да имат защитен ефект.

      • Често диагнозата започва от абнормно маточно кървене – всяко постменопаузално кървене се счита за ненормално и трябва да се изясни.

        Чести диагностични подходи:
        • ендометриална биопсия;
        • трансвагинален ултразвук;
        • сонография със запълване на матката с течност (сонхистерография);
        • хистероскопия.
        Стандартно лечение: хистеректомия.

      • При жени с интактна матка, употребата на самостоятелен естроген се свързва с повишен риск от рак на ендометриума, като рискът е по-голям при по-високи дози и по-дълга употреба. Добавянето на прогестерон (постоянно или циклично 10–14 дни месечно) значимо намалява този риск.

        Ниско-дозовият локален вагинален естроген в текста е описан като без ясно увеличение на риска, но се отбелязва, че дългосрочните данни са ограничени.

      • Ракът на шийката на матката е сред най-честите онкологични заболявания при жените в световен мащаб, а ваксинационните програми се очаква да намалят значимо честотата и смъртността.

        • Менопаузата и ХТ не са свързани с повишен риск от рак на шийката.
        • Повечето случаи са свързани с високорискови типове HPV.

        HPV инфекциите са чести и при повечето жени отзвучават, но прогресията може да се подпомага от фактори като тютюнопушене, дългосрочна употреба на орални контрацептиви и отслабена имунна система.

      • За жени 30–65 г. без рискови фактори се посочват опции като:
        • HPV тест на 5 години
        • комбиниран тест (HPV + цитология) на 5 години
        • цитология на 3 години

      • Могат да включват абнормно кървене/зацапване и абнормно вагинално течение, но ранните стадии често са безсимптомни – затова скринингът е ключов.

      • Ракът на яйчниците не е сред най-честите, но е значим поради това, че често се открива късно. Само част от случаите се диагностицират в ранни стадии.

        • Рискът се увеличава с възрастта.
        • Фамилна анамнеза за рак на гърда/яйчници и мутации BRCA1/BRCA2 увеличават риска.
        • Описва се връзка и с някои наследствени синдроми.
        • Бременност, кърмене, употреба на противозачатъчни и някои оперативни методи за контрацепция са описани като свързани с по-нисък риск.

        В текста се посочва, че няма задоволителни скринингови тестове за рак на яйчниците за общата популация. При много висок риск може да се обсъжда риск-редуцираща хирургия след приключено раждане, като решението изисква внимателно обсъждане със специалисти.

      • Белодробният рак е сред водещите причини за смърт от рак. Повечето случаи са свързани с тютюнопушене, а при жените може да има различна чувствителност към канцерогенните ефекти. Част от случаите възникват и при непушачки.

        Други рискови фактори включват генетика, предходна лъчетерапия и експозиции като пасивно пушене, замърсяване, азбест, радон.

        Най-ефективната предотвратима мярка е отказът от тютюнопушене. При жени с анамнеза за тежко пушене (в текста: около 50+ г.) може да се обсъди годишен скрининг според индивидуалния риск.

      • Колоректалният рак включва рак на дебелото черво и правото черво. Често започва от предракови полипи и може да бъде предотвратен при навременно откриване и отстраняване.

        Скрининг: в текста се посочва начало около 45 г. за среден риск, с по-ранно започване при повишен риск (напр. фамилна анамнеза).

        Възможни методи (примерно изброени):
        • колоноскопия (на 10 години)
        • флексибилна сигмоидоскопия (на 5 години)
        • виртуална колоноскопия (на 5 години)
        • stool DNA тест (на 3 години)
        • тест за окултни кръвоизливи в изпражненията (ежегодно)
        • фекален имунохимичен тест (ежегодно)

        Симптоми: кръв в изпражненията, промяна в изхожданията (запек/диария), усещане за непълно изхождане. Ранните стадии често са без симптоми.

      • Някои видове рак на кожата стават по-чести в средна и по-напреднала възраст. Най-чести са базоцелуларният и плоскоклетъчният карцином, с високи проценти на излекуване при лечение. Меланомът е по-рядък, но по-опасен.
        Рискови фактори: UV експозиция, история на тежки слънчеви изгаряния с мехури, солариуми, светла кожа с трудност за потъмняване, фамилна анамнеза, много бенки.
        Слънцезащитата е ключова както за превенция на рак на кожата, така и за грижа за стареещата кожа. Жена с лична или фамилна анамнеза трябва да наблюдава кожата си за промени и да прави ежегоден преглед на цялото тяло при специалист.