Видове рак на гърдата
назад

Видове рак на гърдата

Има няколко класификации на рака на гърдата, които имат клинично значение за последващото поведение.

Най-важната класификация е молекулната класификация, защото в голяма степен тя определя и последващото лечение. Според нея рака на гърдата се дели на четири основни субтипа в зависимост от експресията на четири маркера: рецептор за естроген, рецептор за прогестерон, рецептор за епидермален растежен фактор 2, пролиферативен индекс Ki67. Тези субтипове са:

• луминален субтип А – туморите са позитивни за рецептора за естроген и/или прогестерон и негативни за HER2, Ki 67 <14%;
• луминален субтип Б – туморите са позитивни за рецептора за естроген и/или прогестерон и негативни за HER2, при високо Ki 67 (>14%), или позитивни за HER2, независимо от стойността на Ki67;
• HER2 пре-експресиращ субтип – туморите са негативни за рецепторите за естроген и прогестерон и позитивни за HER2;
• Тройно-негативен субтип – туморите са негативни за рецепторите за естроген, прогестерон и HER2

Тази класификация, заедно с информация за размера на тумора и наличието на метастази в лимфните възли или другаде, ръководи и поведението в лечението на рака на гърдата.

Луминалните тумори подлеждат задължително на ендокринна терапия с антихормонални препарати; в терапията на HER2-пре-експресиращите тумори трябва да се включват лекарства насочени срещу HER2, а в лечението на тройно-негативните тумори основна роля има имунотерапията и химиотерапията.

Друга, също важна класификация е хистологичната класификация. Според нея карциномите могат да се разделят на такива преминаващи базалната мембрана (инвазивни) и непреминаващи базалната мембрана на епителната тъкан или т.нар ин ситу (на място) карциноми. 

• Ин ситу карциномите като цяло са с много добра прогноза. Риска от прогресия до инвазивен карцином зависи от съответния подтип. В зависимост от типа клетки – на каналчетата или на лобулите това са съответно:
   - дуктален ин ситу карцином
   - лобуларен ин ситу карцином
• Инвазивните карциноми - Това са карциномите, които могат да метастазират в лимфните възли или други органи. Те също имат своите хистологични видове:
   - дуктален
   - лобуларен
   - тубуларен
   - крибриформен
   - метапластичен
   - микропапиларен
   - муцинозен и др.

      • Основно правило в комплексното лечение на туморите на гърдата е всеки един специалист, ангажиран с лечението, да оставя следа за интервенцията, която е извършил. Маркирането на туморите на гърдата е една такава манипулация. На Запад всеки един съмнителен участък в гърдата, от който е взета биопсия, се маркира, за да може при проследяване на тези съмнителни зони, да се прецени по-точно необходимостта от повторна биопсия.

        В случаите на доказан тумор, когато пациента се насочва за предоперативна лекарствена терапия, е задължително поставянето на маркер, по възможност в центъра на формацията. Съвременното лекарствено лечение е толкова добре развито, че в резултат от него много тумори дори напълно изчезват. Информацията за това, дали един тумор е изчезнал напълно или не под действие на лечението е важна, както за прогнозата на пациента, така и за необходимостта за продължаване на терапията след операцията.

        Как обаче да сме сигурни, че туморът е изчезнал, ако не знаем, къде се е намирал преди началото на лечението? Ако формацията не е била маркирана, за да гарантираме пълното премахване на тумора се налага извършването на по-голям по обем операция на гърдата, дори мастектомия (премахване на цялата гърда).
        Маркирането на туморите ни позволява да знаем точната локализация на рака и така да сме максимално щадящи към околната тъкан. Европейските и американски наръчници за лечение на рака на гърдата препоръчват като гарантирано достатъчна операция в много случаи премахването само на туморната формация. 
        Маркирането на формация в гърдата се извършва в манипулационна, в която има и ехографски апарат. Пациентът е позициониран в удобно хоризонтално положение на кушетка. След почистване на кожата с антисептичен препарат в самата кожа и малко в дълбочина се инжектира локален анестетик. Прави се фин разрез на кожата със скалпел, през който се вкарва игла, подобна по размер на иглата за биопсия. Под ехографски контрол се стига до тумора и максимално в центъра му се поставя маркера. Маркерите могат да са направени от различни материали. Някои от тях се виждат само под рентгенов контол, но има и такива, които са видими  и на ехограф.