Репродуктивни хормони при жената – какво означават резултатите?

В изминалите две седмици ви представихме серия от специализирани статии по темата, свързана с опитите за зачеване на мечтаното бебе:

• Започнахме с алгебра на зачеването;
• Предложихме ви Пътеводител на бъдещите мама и татко със 77 съвета за зачеване;
• Развенчахме 7 мита за забременяването;
• Запознахме ви кога да потърсите репродуктивен специалист, ако бебето се бави;
• Представихме ви какво се случва по време на първата консултация при репродуктивен специалист;
• Завършихме с хормонален пътеводител и представяне кои са основните репродуктивни хормони при жената и каква информация носят те.

 

В следващите редове ще ви запознаем със статия, подготвена от нашия АГ репродуктивен специалист д-р Олга Палабуюк. В нея се представя какви са нормалните резултати на женските репродуктивни хормони и при какви стойности може да се очаква т.нар. проблемно забременяване, което да изиска прилагане на модерните асистирани репродуктивни технологии.

 

Антимюлеров хормон (AMH)

Този хормон е най-точен, ранен и надежден показател на яйчников резерв (на база, на който да се направи прогнозата за наличието на фоликули във яйчници, от които да се развият зрели яйцеклетки). Нивото на АМН не  е възможно да се повишава, то само може да намалява с напредването на репродуктивната възраст на жената. Важно е всяка жена, планираща забременяване, да знае, че докато има менструация, бременността може да настъпи, дори с много нисък АМН. Ниското ниво на този хормон дава информация само за оставащото време, с което разполагате, за да постигнете очакваното забременяване.

Много важно е също така да се знае, че лабораторните резултати винаги трябва да бъдат интерпретирани от лекар АГ репродуктивен специалист в корелация с данните от преглед с ултразвукова диагностика. Какво означават резултатите на антимюлеровият хормон:

• АМН < 0,5 ng/ml – много нисък, да не се отлага зачеване, вероятност от проблемно забременяване.
• АМН < 1,0 ng/ml – яйчниковият резерв намалява, препоръчва се да не се отлагат опитите за бременност.
• АМН > 1,0 -2,0/2,5 ng/ml – много добър яйчников резерв.
• АМН > 3,5 ng/ml – ако не планирате бременност, опитите за зачеване могат да бъдат отложени за момента.

 

Инхибин Б (Inhibin B)

Този хормон е също така маркер за яйчников резерв. Количеството инхибин Б, измерено в серума по време на ранната фоликуларна фаза на менструалния цикъл (ден 3-ти), директно отразява броя на фоликулите в яйчника. Следователно, колкото по-висок е инхибин Б, толкова повече фоликули в яйчниците присъстват. Нормалните референтни стойности на хормона са 40 – 200 pg/ml.

 

ФСХ (FSH) и ЛХ (LH)

Тези два хормона се изследват най-често заедно и за репродуктивни цели изследването се провежда между 2 и 5 ден от менструалния цикъл. Могат да бъдат изследвани и в различни от посочените дни от месечния цикъл, но тогава това се прави с друга диагностична цел. Нормалните нива на хормоните са ФСХ до 12,5  IU/l и ЛХ – до 12,6 IU/l. Високи стойности на ФСХ говорят за изчерпан яйчников резерв. Но когато говорим за женско репродуктивно здраве, винаги трябва да гледаме съотношението  на ЛХ и ФСХ. Когато репродуктивните показатели са в норма, то трябва да е 1:1 или 1:1,5. При завишени стойности в ранна овулаторна фаза, първото което трябва да се направи е консултация с АГ репродуктивен специалист. По време на прегледа е важно резултатите от хормоналните изследвания да се интерпретират заедно с данните от ултразвуков преглед. При необходимост може да се наложи повтаряне на хормоналното изследване. За положително повлияване на стойностите на ФСХ се  препоръчват хранителни добавки, антиоксиданти, витамини, както и  провеждане на физиотерапевтични процедури. Също така все по-популярна става терапията с барокамера и иглотерапия, които подобряват кръвоснабдяване и намаляват възпалителни реакции в организма.

 

Естрадиол (Estradiol)

Този хормон отговаря за овулацията и се изследва както в ранната, така и в овулаторната фаза на менструалния цикъл. В ранната овулаторна фаза нормата е 110-330 pmol/l.  В този период от цикъла естрадиолът трябва да бъде изследван заедно с ФСХ и ЛХ.

 

Пролактин (Prolactin)

Нормални стойности на пролактина в кръвта на НЕбременна жена са до 635 mIU/l или до 25 ng/ml.  Възможни са леки вариации в референтните стойности в зависимост от изследваща лабораторията. Ако нивото на пролактина е по-високо, жената има нерегулярен МЦ – съответно по-високите нива на пролактина потискат овулацията и бременност не може да настъпи.

 

Важно! Правилното изследване на пролактин изисква подготовка и спазване на следните условия:

• Изследването се прави между 2-5 ден от МЦ
• 24 часа преди процедурата да се избягва физическо натоварване, стрес, сексуални контакти.
• Добре да бъде изследван, сутрин на гладно, без тютюнопушене, не по-късно от 2 часа след събуждането.

При отклонения от нормалните стойности е важно да се направи консултация с ендокринолог.

 

 

Прогестерон (Progesterone)

Изследва се само в междинната лутеална фаза, около 21 ден от менструалния цикъл, и ни дава информация, дали при жената се наблюдава овулация. Нивата на прогестерон се увеличават значително около един ден преди овулация. Това го прави един от най-надеждните източници за определяне на настъпването на овулация. Трябва да се има предвид, че тестовете за овулация, предлагани в аптечната мрежа, не дават съвсем надеждни резултати. Те могат да са положителни, но овулацията така и да не настъпи, а фоликулът да остане цял и яйцеклетката да остане „заключена“ в него.

 

ТСХ (TSH)

Това е хормон на щитовидната жлеза. От стойностите му зависи нормалното функциониране на женска репродуктивна система, забременяване и износването на плода като цяло. Резултатите в норма са до 4,2 mIU/L. Като за забременяване е препоръчително нивата на ТСХ да са до 2,5 mIU/L. При отклонения от нормалните стойности, важно да се направи консултация с ендокринолог.

 

Бихме искали да завършим статията с забележката, че лабораторните резултати при изследването на никой от посочените по-горе хормони не бива да се приема за диагноза. Те могат да са основание за поставяне на диагноза от АГ репродуктивен специалист, от ендокринолог или друг специалист. При всички положения е необходимо да консултирате резултатите от проведени изследвания с Вашия лекуващ лекар, който на тяхна база може да предложи адекватен план за поведение и/или лечение.