Изследвания при репродуктивен проблем при жената - хормонален пътеводител
В серия от предходни статии ви запознахме:
- Кога трябва да се насочите към репродуктивен специалист, ако забременяването се бави;
- Какво се извършва по време на първата консултация с репродуктивен специалист.
В следващите редове ще ви представим информация за т.нар. полови хормони и каква информация носи тяхното изследване.
Хормоните са цяла микровселена в организма на всеки от нас, затова специалистите от Медицински комплекс „Д-р Щерев“ предлагат кратък пътеводител сред тези, които са ключови при първоначалното диагностициране на репродуктивни проблеми. Ето малко повече информация за тях:
FSH (фоликуло-стимулиращ хормон) – секретира се от хипофизната жлеза в мозъка. Изследва се в началната фаза на менструалния цикъл (от втори до пети ден). Неговите стойности показват яйчниковия резерв на жената и отговора към стимулацията при инвитро процедура.
LH (лутеинизращ хормон) – има отношение към индукция на овулацията (спукване на доминантния фоликул и отделяне на яйцеклетката). Най-високи нива на LH се наблюдават в периода преди овулацията. Нивата на LH, изследвани в началото на менструалния цикъл, са ориентир за яйчниковия резерв на жената.
Estradiol (eстрадиол) - основният естрогенен хормон в женския организъм. Изследва се в началото на менструалния цикъл. В женския организъм естрогените са отговорни за тъканния растеж и пролиферацията на клетките в специфични области на тялото. По време на инвитро процедура естрадиол се изследва с цел да се установи отговорът на яйчниците към стимулацията при инвитро процедура.
Progesteron (прогестерон) – отговорен е за подготовката на маточната лигавица и имплантация на оплодената яйцеклетка. Този хормон се изследва във втората фаза на менструалния цикъл (19-и – 23-ти ден) и то предимно при жени, при които се проследява овулацията.
Не е изключено високото TSH, което е индикатор за проблем с щитовидната жлеза, да е причина за ненастъпване на бременност или за проблем с износването на такава. Научните данни показват, че 2% от жените, страдащи от стерилитет, са диагностицирани с хипотиреодизъм. В случай на отклонения е препоръчително да се направи консултация с репродуктивен ендокринолог, който да препоръча терапия за намаляване на TSH в референтни граници и след нея да се проследи дали високите нива на хормона, индикиращи патология на щитовидната жлеза, са били причина за проблемно забременяване.
С напредване на репродуктивната възраст спонтанното зачеване на здраво дете може да бъде затруднено. Това може да се дължи на влошеното генетично качеството на яйцеклетките, както и на намален или изчерпан яйчников резерв. Поставянето на тази диагноза стартира с преглед при репродуктивен специалист с ултразвукова диагностика и провеждане на хормонални изследвания. Прегледът цели да установи наличието на антрални фоликули, а паралелно с тях се прави хормонални изследвания на Инхибин-Б и Антимюеров хормон. Допълнително по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други хормонални изследвания.