В основата на борбата с рака на шийката на матката са профилактиката и здравната култура

Д-р Едвард Михайлович




Д-р Едвард Михайлович завършва медицина в Медицински университет – Плевен. Специализира акушерство и гинекология във II САГБАЛ “Шейново“. От 2017 г. е част от екипа на проф. Атанас Щерев. Професионалните му интереси са свързани основно с миниинвазивната оперативна гинекология, онкопрофилактиката, общата гинекология, проследяването на бременността и акушерството. Разговаряме с лекаря за добрите практики в акушерството и гинекологията и защо жените раждат на все по-късен етап.





Д-р Михайлович, какво Ви накара да се присъедините към екипа на проф. „Щерев“?
Станах част от екипа на Медицински комплекс „Д-р Щерев“, за да имам възможността да работя по най-високите стандарти и с най-модерната апаратура. Това е начинът да давам на пациентите си максимално качествена медицинска грижа.

Какво е най-важното в съвременната гинекологична грижа?
Основните усилия трябва да бъдат насочени към профилактиката и увеличаване на здравната култура сред населението. Колкото по-рано се диагностицира конкретно заболяване, толкова терапията е по-добра, а последствията са по-леки. Ще дам пример с рака на маточната шийка – заболяване, при което може да се извършва успешен скрининг чрез цитонамазка и колпоскопия, в момента не обхваща цялото население.

Първото раждане се случва все по-късно, обикновено след 30-ата година на жената. Опасно ли е това и изобщо какви са плюсовете и минусите?
Тенденцията жените да раждат на все по-късен етап е осезаема поради много причини: кариерно развитие, стремежа към материална осигуреност, липсата на подходящ партньор, несигурността. Това се случва в целия Западен свят. Трябва да знаем обаче, че късното раждане увеличава рисковете от генетични аномалии на плода. Самото раждане също е възможно да протече по-сложно. Като резултат от т.нар. отложено забременяване, се стигна до осезаемо увеличение на цезаровите сечения. В медицината обаче вече е ясно, че рисковете от усложнения след оперативно раждане са много по-големи, отколкото при нормално раждане.

Помните ли първото бебе, което акуширахте?
Първото бебе, което се появи на бял свят с мое участие, се роди по време на специализацията ми в болница „Шейново“. Бях доста притеснен, но гледах да не го показвам пред пациентката. Секундите, докато изплаче бебето, ми се видяха дълги като цяла година. Оттогава досега „изтече много вода“, но чувството , което изпитвам по време на появата на новия живот, винаги е едно и също – голяма радост! Това е едно от нещата, което прави професията на акушер-гинеколога толкова специална.

Какво означава да си добър акушер-гинеколог?
Малко хора го осъзнават, но да си акушер-гинеколог е призвание. Колкото и клиширано да звучи – това означава изцяло да си отдаден на професията си, да посвещаваш времето си на пациентите, а това понякога е за сметка на близостта с любимите хора. Трябва постоянно да следиш новите тенденции в медицината и, може би най-важното, да си съпричастен към жените, които ти се доверяват. Преди да станеш добър акушер-гинеколог трябва да си добър човек.

Какъв е д-р Михайлович извън професията си, как си почивате?
Имам две малки деца и времето ми извън професията е свързано основно с тях. Стремя се да им посвещавам всяка свободна минута. Ако питате за хоби -харесвам историята, намирам я за много поучителна. Винаги, когато имам време и възможност, спортувам. Харесвам красотата, спокойствието и уединението на планината. Сред красотата на природата се чувствам изпълнен с много енергия, особено през зимата, когато карам ски.