Хранене по време на бременността

Как да гарантираме доброто здраве на плода?

Съществуват убедителни доказателства за връзка между храненето през първите 1000 дни от живота на човек (с начало зачеването) и риска от затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови болести в по-късна възраст. Ето какви са съветите на проф. д-р Стефка Петрова, консултант по хранене и диететика към Медицински комплекс „Д-р Щерев“, за храненето по време на бременност.

Промените в развитието, предизвикани през първите 1000 дни от пренаталното и постнаталното развитие на човека, имат дълготраен ефект и повлияват метаболизма и здравето десетилетия по-късно. Този механизъм се нарича хранително програмиране на болестите през ранния живот. Особено важно значение имат храненето и хранителния статус на жената преди и по време на бременност. Наднорменото тегло и затлъстяването на майката преди забременяване, наддаването на тегло по време на бременността и раждането на бебе с тегло, по-голямо от 4500 грама, увеличава значимо риска от затлъстяване и инсулинова резистентност на детето в по-късна зряла възраст. От друга страна, поднорменото тегло на майката преди и ненаддаването през бременността са предпоставка за ниско тегло при раждане на бебето (под 2500 г), което увеличава риска на детето от коремно затлъстяване, хипертония и диабет тип 2, в зряла възраст. 

Храненето и хранителният статус на жената при старта и по време на цялата бременност имат ключова роля за нейното собствено здраве, за развитието на плода и раждането на здраво бебе, както и за намаляване на риска от усложнения.

Ако теглото на жената, която има намерение да забременее, е поднормено или наднормено, трябва навреме да се приложи диета за неговото коригиране. Всяка благоприятна промяна в теглото води до по-добри условия за развитие на плода и по-добри шансове за изхода на бременността.

Дефицитът на фолиева киселина в ранна бременност създава висок риск от спина бифида, вроден дефект на невралната тръба на бебето, която се формира до края на първия месец от бременността, когато жената най-често не знае, че е бременна. Потребностите от витамина по време на бременност са значително увеличени и е много трудно да бъдат осигурени само от храната. Ето защо всички жени, планиращи бременност, е добре да приемат поне 3 месеца преди това фолиева киселина като хранителна добавка в количество по 400 мкг на ден за осигуряване на добър старт при евентуална бременност. Доказано е, че това намалява риска от спина бифида при детето със 70-80%. Приемът на фолиева киселина трябва да продължи през 1-ия триместър, но е препоръчително да се взима и по време на цялата бременност, тъй като намалява риска от аборт, прееклампсия, преждевременно раждане.

Не е необходимо бременната жена да спазва специална диета. Тя трябва да се стреми да има здравословен модел на хранене, то да е балансирано и пълноценно, да няма хранителни дефицити. Не е необходимо и да се храни „за двама“. Потребностите от енергия се увеличават чак през втория триместър с около 200-300 ккал, а през третия триместър – с около 400-500 ккал.

Има някои хранителни вещества, които са със специално значение за развитието на плода и затова е препоръчително бременната да се стреми да приема достатъчно техни източници. Важен е адекватният прием на омега-3 полиненаситени мастни киселини, които имат голямо значение за развитието на нервната система и интелектуалния капацитет на детето. Препоръчва се консумацията на риба, богата на тези мастни киселини (сьомга, но не пушена, мерлуза, херинга, сардини, пъстърва). Не трябва обаче да се консумират големи риби като акула, риба тон, риба меч, тъй като те натрупват живак. Консумация на ленено семе, сусам, ядки, масло от орехи и други ядки също е препоръчителна, тъй като те са богати източници на полезните мастни киселини.

По време на бременността има повишени потребности от желязо, защото то е необходимо за развитието на плода и плацентата, за синтеза на еритроцити (червени кръвни клетки, основна част на кръвта). Последствията при железен дефицит на бременната жена могат да бъдат преждевременно раждане, намаляване растежа на плода и ниско тегло при раждането, ниски запаси на желязо при новороденото и риск от железен дефицит, нарушения на имунитета на бебето и увеличена заболеваемост, когнитивни нарушения (отслабена памет, концентрация и внимание). Потребностите от желязо при бременност могат да бъдат компенсирани с добре построена диета, включваща не само животински храни, богати на желязо (месо, риба, яйца), но и добрите растителни източници (тъмнозелени листови зеленчуци, бобови, пълнозърнести храни, ядки). Усвояването на желязото от растителните храни е в значително по-малка степен, но може да се подобри при подходяща комбинация със зеленчуци и плодове, богати на витамин С.

Не е нужно по време на бременност и кърмене жените да избягват или ограничават алергенните храни (например краве мляко, яйца, фъстъци), освен ако майката няма алергия към някоя от тях. Изключването на алергернни храни не води до превенция или намаляване на риска от хранителни алергии при децата. В същото време, рискът от недохранване на майката и потенциалните вреди за плода и кърмачето могат да бъдат значителни.

По време на бременност се изключват алкохолът, суровите необработени животински храни заради риск от микробиални инфекции, а кофеиновите напитки трябва да се ограничават.

След раждането храненето на майката има много важно значение за нейното здраве и възстановяване и за продукцията на кърма, която е най-доброто „ястие“ за бебчето.

Възползвайте се от консултация с проф. д-р Стефка Петрова - научете как ТУК.