Най-голямата суперсила е майчината

Разказваме ви историята на една силна майка, която се бори за детенцето си, още докато е в утробата ѝ. Тя е Борислава от Генерал Тошево и животът ѝ поднася огромно предизвикателство, през което може да премине само човек със суперсила. Но нейната история е от онези, позитивните, които доказват, че най-голямата суперсила е майчината и тя може да тласне една жена да пропътува стотици километри, да посети множество лекарски кабинети, само за да успее да чуе първия смях на своето дете. Борислава ни разказа своята история, защото иска да даде сила на онези жени, които са чули най-тежките думи – че трябва да направят аборт, защото нероденото им детенце не се развива добре и ако се роди, няма да доживее първата си годинка.

Тежките прогнози за едно неродено дете

Трудностите за Борислава започват, когато е в 13-та гестационна седмица. При едно от регулярните посещенията при наблюдаващия бременността акушер-гинеколог разбира, че с бебето, което расте в нея, става „нещо притеснително“ – плодът е с уголемена нухална гънка, което е признак за синдром на Даун или друга вродена аномалия. Това е мигът, който завинаги променят живота на младата жена, а в началото посоката на тази промяна не изглежда никак положителна.

Бъдещата майка отказва да приеме, че това е крайната присъда над нейното дете и решава да направи всичко възможно, преди да приеме тежката прогноза. Боряна избира неинвазивен пренатален тест за вродени аномалии, който установява, че в бременността й няма нищо притеснително. В 18-та гестационна седмица, обаче, когато отново е на преглед, докторът пак ѝ казва, че с бебето има проблем. Този път той вижда „нещо“ в гръдната му кухина. Лекарят изпраща бъдещата майка при друг специалист. Междувременно обаче ѝ съобщава най-ужасяващото за всяка жена, която е мечтала за дете  - бременността трябва да бъде прекъсната. Борислава отива за второ мнение, но специалистът, който я преглежда, не може да каже какъв е проблема и я насочва към 4D ехография. По време на този преглед бъдещата майка чува още по-тежката прогноза – „Ако не махнеш плода, той ще умре в теб и ти също ще умреш. Цялото бебе е в отоци, сърцето е отдясно и няма стомах!“. Лекарят обяснява, че в София има специалисти, които изсмукват отоци с вътреутробни операции, но от това, според него, няма смисъл, защото бебето „няма стомах“.

За майчината сила, която не се спира пред нищо

Борислава се връща при лекаря, които пръв е видял проблема и той ѝ препоръчва да направи аборт още на следващия ден. Майчиният инстинкт и сила я карат да не вярва на тежките думи и страшните прогнози. Тя не иска да приеме, че детенцето ѝ няма да се роди и решава веднага да потърси специалисти в по-голям град. Отива във Варна. Преглежда я лекар, който казва, че наистина има нещо различно в нейната бременност, но не е сигурен какво е. Тук борбената майка вижда лъч светлина, защото е насочена за преглед при акушер-гинеколог в столицата. Борислава решава да измине близо 600-те километра от Генерал Тошево до София в търсене на истината за състоянието на нейното неродено детенце. Но отново ѝ казват изключително страховити думи - ако роди своето бебче, то няма да доживее и първия си рожден ден. Получава документи за прекъсване на бременността, които трябва да представи за разглеждане от комисия. Предстоят няколко тежки дни, в които наранената и уплашена майка трябва да чака датата, на която бременността ще бъде прекъсната.

През това време, обаче, вместо да изпадне в отчаяние, тя решава да потърси още едно мнение и се насочва към най-посещаваното от всички място – интернет, разбира се. Чете много и избира да се срещне с ръководителя на Сектора по фетална медицина в Медицински комплекс „Д-р Щерев“ д-р Петя Чавеева, която вече е спасила десетки бебета чрез различни видове микроинвазивни вътреутробни операции. „Свързах се лично с нея. Разказах ѝ случая и се разбрахме да отида на преглед още на следващия ден“, разказва през сълзи Борислава. Тя си спомня, че веднага след разговора с д-р Чавеева са ѝ звъннали за прием за аборт по медицински причини след 2 дни. Вместо това тя отново тръгва към София за среща с д-р Чавеева, която се превръща в първия лекар, дал надежда за живот на нероденото дете. След специализирани прегледи в Сектора по фетална медицина на Медицински комплекс „Д-р Щерев“ се оказва, че бебето е здраво и Борислава може спокойно да продължи бременността си. Д-р Чавеева установява, че нухалната гънка наистина е леко уголемена, но след като тестът за вродени аномалии при майката е отрицателен, няма нищо притеснително.

Борислава продължава спокойна и уверена женската си консултация близо до дома, но не спира редовните прегледи и при д-р Петя Чавеева. С напредването на бременността нухалната гънка влиза в норма. „Родих естествено моята дъщеря, която беше напълно здрава, без аномалии, без 6-ти пръст на едната ръка, без отоци, със стомах и сърце на правилното място“, с гордост и през сълзи заявява младата майка. Детенцето на Борислава се казва Дария, защото се е появило точно като истински дар на съдбата, след много премеждия. То расте здраво и щастливо. Скоро ще навърши първата си годинка и не спира да радва своята майка. Всяка усмивка на Дария напомня на Борислава, че е имало смисъл в цялата борба, която е водила. А истории като нейната напомнят на нас в Медицински комплекс „Д-р Щерев“, че радостта на всеки пациент е това, което ни дава мотивацията да продължаваме да се стремим да сме по-добри и по-достойни за доверие.