1 от 15 000 - историята на Елена

1 от 15 000 е рубриката, в която те срещаме с няколко от 15 000-те жени, успели да заченат благодарение на асистираната репродукция в Медицински комплекс „Д-р Щерев“.  Елена е майка на малкия Теодор, роден в края на този февруари. Ето какво разказва тя: 

1. Колко време прави опити за бебе, преди да се насочиш към инвитро?

   Първите опити за бебе започнах преди повече от десет години след година и половина неуспех да забременея. Тогава в България нямаше чак толкова много места, към които да се насочиш за консултация с репродуктивен специалист. В заобикалящата ме среда инвитрото не бе много популярно сред младите хора. Не познавах и хора с репродуктивни проблеми, но желанието ми за дете ме накара да направя крачка към възможност, която не ми беше позната към този момент, без да зная какво следва и какво реално значи това.

    

2. Защо избра да направиш инвитро процедурите си в клиниката на „Д-р Щерев“?

   Всъщност, ако трябва да бъда честна, причината ми бе абсолютно лична. Преди инвитрото ми в клиника „Д-р Щерев“ се подложих на 4 инсеминации, 6 инвитро опита и трансфери, чиято бройка дори не помня. Бях се подлагала на акупунктура, преди един от трансферите. Дори се подложих на процедура за направата на лепило от моята кръв за по-благоприятна имплантация. Бях направила безброй генетични изследвания, ERA тест за имплантационен прозорец и всичко, за което бях чула и чела. Изпробвах всякаква възможна комбинация при трансферирането на ембриончетата - свеж трансфер, замразен трансфер, комбинация от едно свежо и едно замразено ембрионче. Да не говорим, че дори трансферирах ембрионите си от една клиника в друга, когато имах поредица от неуспехи на едно място, без да последва търсене на причина от страна на репродуктивния специалист, който извършваше процедурата там. Тогава по-скоро усещах отношение към мен и останалите момичета, с които се запознах на различните места, като на „конвейер“. За съжаление, за целия този път и години имах само една имплантация с една бременност. За мой ужас получих кървене още в самото начало. Медицинският център, който направи трансфера и извърши процедурата обаче, не разполагаше нито със спешно отделение, нито със стационар за евентуално постъпване. Посъветваха ме да потърся помощ другаде, защото те не могат да ми помогнат, дори и без да ме прегледат. Тогава за пръв път посетих клиниката „Д-р Щерев“ по спешност,  съвсем случайно в ситуация на пълна безизходица. Беше много късно вечер, а аз бях с кръвоизлив и безумно изплашена, защото усещах, как бях толкова близо до това да сбъдна мечтата си, а съм на път да изгубя всичко… Тогава не предполагах, че тази вечер ще бъде белязана от една среща, която ще формира решенията ми в борбата ми за дете на по-късен етап и ще бъде решаваща за изборите, които ще направя. Таза среща бе с доктор Александров, който беше на смяна и когото виждах за първи път. След обстоен преглед ме приеха на системи, без да съм пациент на болницата и лежах с отлепен плоден сак, като следващите седмици се борихме да запазим бременността ми, но за съжаление последва мисед аборт в 14 гестационна седмица. Д-р Александров направи процедурата о кюретажа тогава. Бих искала да отбележа, че в този труден и черен за мен ден целия екип направиха възможно за най-безболезнено психическо преминаване на тази процедура. След това ми отне много време да се съвзема от случилото се, може би така и не се отърсих от това, което ми се случи. Години по-късно един ден получих остра болка в корема. Реших веднага да се обърна отново към д-р Александров. Някак си вярата в този човек инстинктивно ме накара да дотичам при него. Оказа се, че имам много голяма киста в десния яйчник, която той лекува дълго време. След като всичко премина, ме попита „Ти няма ли да забременяваш вече?“, а аз му казах: „Д-р Александров, аз не мога имам деца...“. Той ме погледна и отговори: „Ще те пратя при мой колега, ще направите бебето и ще се върнеш при мен бременна да те следя.“ Инстинктивно отговорих „Добре“. Неусетно, поради вярата ми в моя лекар, аз осъзнах, че се съгласих отново да се върна към борбата ми да бъда майка. Той и доверието, което имам към него – човекът, който се погрижи за мен преди толкова години, ме накараха да опитам отново и да избера болница „Д-р Щерев“. Трепетно чаках първия преглед. Бях много притеснена, напрегната и доста нервна. Викам си „Боже, аз през всичко минах дотук и все неуспех, сега какво трябва да се случи?“ И ето - случи се! Една среща! Но не просто среща, а миг, който промени целия ни живот! Влязохме с мъжа ми в лекарския кабинет и от вратата ни посрещна един мил и приветлив поглед на една жена със страхотна усмивка. Лъхаше спокойствие от нея - такова, което те грабва. Направо те запленява! Трябваше да ходя къде ли не, докато не попадна на нея – проф. Тимева! Това е моята светица! Казах ѝ „Не мога да имам деца, не мога да забременея…“, но това не я спря и тя сбъдна нашата мечта! Преминахме през прегледите и изследванията, които тя назначи. Стимулация, пункция, трансфер... Всичко мина толкова леко, някак спокойно.

    

3. Защо избра да опиташ в България, а не в чужбина?

   В онази нощ, когато получих кръвоизлива при първата ми бременност, тя бе настъпила в следствие на трансфер, направен в България, но в медицински център, който не разполагаше със спешно отделение и стационар. Тогава за себе си се замислих, че ако направя инвитро в чужбина и има усложнения, няма как да пътувам хиляди километри до болницата, която е извършила процедурата. В началото си мислех, че най-трудното нещо е да видиш двете черти и да има имплантация. Настъпването на бременност бе такъв мит за мен, граничещ с невъзможното, че не си давах сметка, че най-трудното тепърва предстои. След чудото, направено от проф. Тимева, моята бременност се следеше абсолютно естествено от лекаря, на когото имах абсолютно доверие: д-р Александров. В шестата гестационна седмица получих кървене... отлепен плоден сак. През нощта прокървих и се наложи да посетя спешното отделение на болницата, като последва постъпване в гинекологията на системи. Бях с предна ниска плацента и направих отново кръвоизлив в 16-та гестационна седмица. И двата пъти, в които лежах, в стаята ми имаше жени с инвитро, направено в Турция, които имаха различни усложнения, които не позволяваха пътуване на дълги разстояния и имаха нужда от спешна компетентна медицинска помощ, за да запазят живота на своите бебенца. През деветте дълги месеца, изпълнени с очакване и много страхове, обзели моето семейство, се наложи да посещавам спешното отделение с болки няколко пъти, освен с приемите ми по спешност. Също така, проследяването на бременността ми от страна на феталните специалисти на болницата бе изключително ключово, поради риска от Даун синдром, който се появи поради възрастта ми и поради задържането на урина в единия бъбречен сак на моето бебе. В последствие, след раждането на нашия син, се наложи той да остане в кувьоз заради инфекция, заради която спираше да диша в опит за синхронизиране на два рефлекса: дишане и сукане, както и бактерия, открита след раждането му. В този момент осъзнах, че съм направила правилния избор. Този пълен цикъл от подготовка, стимулация, трансфер, проследяване и раждане - извън страната ми се вижда немислимо.

    

4. След колко опита процедурата беше успешна?

   Благодарение на чудото, което направи професор Тимева, моето първо инвитро в болница „Д-р Щерев“ бе успешно! На нея дължа това на 42 години да стана майка и да осмисля живота си! Тук е моментът да благодаря и на хората в сянка – тези, които никога не виждаш – ембриолозите в болницата.

    

5. Защо би препоръчала клиниката на „Д-р Щерев“ за инвитро процедури?

   Бих препоръчала болницата заради личното отношение. Това не се купува с пари, не съм срещала такава борба никъде другаде. Моите лекари бяха с нас от началото до края, независимо на какъв етап от пътя до успеха се намирахме. Ходихме на преглед два пъти в месеца, пристигахме в болницата с хиляди въпроси. Признавам си, връщайки се назад, доста от тях бяха напълно безумни. Наложи се да посетим редица пъти гинекологията, отделението по фетална медицина, неонатологията, лабораторията, родилното отделение – общо взето минахме през всичко. Никъде не сме срещнали лошо отношение, пренебрежение или момент, в който да се прокрадне дори нотка, че нещата са на принципа на манифактурно производство и минавате в общото. Отделните специалисти винаги са показвали съпричастност и отдаденост към проблема или ситуацията. Имаш усещането, че и за тях е лично, а не просто работа. Специалното отношение, което получаваш, те кара да бъдеш спокоен през цялото време, което е толко важно условие в такъв момент.

    

6. Какъв съвет би дала на тези, на които предстои тепърва да изминат този път?

   На хората с репродуктивни проблеми бих казала, на първо място, да не се отказват. Дори когато тунелът изглежда без изход, да продължават да се борят. Да не губят време... То е толкова ценно и толкова бързо минава. Вярата и доверието в лекарите, които се грижат за тях, са ключови в борбата за дете, защото благодарение на тях се ражда новият живот.

    

7. Кой е моментът, който никога няма да забравиш по време на процедурите?

Никога няма да забравя момента на трансфера на нашето ембрионче. Моментът, в който виждах само професор Тимева, мигаътм в който тя ме хвана за ръката и ми каза: „Успокой се, всичко ще бъде наред!“. Но на първо място деня, който преобърна целия ни свят – моментът, в който нашия син пое своята глътка въздух в ръцете на моите лекари, които бяха заедно заради него. Събраха се рамо до рамо,  за да му дадат живот! Пациентите – НИЕ сме много, но за нас нашите лекари са ЕДНИ!