Good to know: AGAR ART

За инициативата на Медицински Комплекс „Д-р Щерев“, Институт по Репродуктивно Здраве и създаването на собствено ЛОГО за Рубриката ни: Good to Know

Или накратко за творчеството на Силвия Ветренска

„Да обичаш (България) на инат“

 

Статия подготвена от ембриолог доц. Таня Милачич, дб, ръководител на IVF лаборатория и андрологичен сектор към Медицински комплекс "Д-р Щерев"


ГЛАСУВАЙТЕ ТУК ЗА ИЗБОР НА АГАР АРТ КАРТИНКА ЗА ЛОГО НА РУБРИКАТА НИ "GOOD TO KNOW"

 

Александър Флеминг обичал да рисува изображения върху петрита с различни микроорганизми и така на 30 септември 1928, в една от неговите картини, изобразяваща диви планети, открива антибиотичните свойства на пеницилина.

 

Година по-късно публикува откритието си в British Journal of Experimental Pathology.

 

С избухването на Първата Световна война той се присъединява към Медицинския корпус на Кралската армия и провежда серия от експерименти, с които доказва че антисептиците не могат да унищожат бактериите в дълбоки рани, а освен това и намаляват устойчивостта на организма към инфекции, убивайки белите кръвни клетки. В лабораторията в болницата „Света Мария“ продължава със своите опити до голямото си откритие. Разсеяният професор, съвсем без да иска, замърсява с мухъл от хляба си едно петри със стафилококова култура и връщайки се след двуседмична ваканция, открива прозрачни петна около културата. Така открива, че пеницилинът, който се продуцира от мухъла е лизирал бактериалните клетки.

 

В интервю с него, той казва “Веднъж открих нещо, което не съм търсил в проучванията си. Когато се събудих, в зората на 28 септември 1928, със сигурност не съм планувал да направя революция в медицината чрез откритието на първия в света антибиотик, или „убиецът на бактерии“. Но предполагам, че направих точно това…..”

 

В разгара на Втората Световна война пеницилинът успява да спаси живота на хиляди войници, тъй като се оказва че много по-малко умирали на бойното поле от вражески огън, отколкото от инфекции в раните си и сепсис…

 

Пеницилинова плесен от 1935, култивирана от Флеминг

(Източник: Science Museum, London)

 

Александър Флеминг в неговата лаборатория

(Източник: Уикипедия)

 

През 2017 година за първи път медицината открива, че матката на жената не е стерилна среда, каквато се смяташе дотогава. Бактериите и лактобацилите в нея живеят в перфекта симбиоза, наречена с новия термин „ендометриален микробиом“.