През следващата 2018 г. се навършват 30 години от раждането на първите в България деца, заченати чрез инвитро процедури. Тези първи бременности с „бебета в епруветка“ и последвалите начални стъпки от приложението на методиката у нас са резултат на ползотворната ми съвместна работа с биолога проф. Илия Ватев и по-късно с биолога Димитър Баров и акушер-гинеколозите д-р Йосиф Димитров, д-р Валентин Лачев, д-р Владимир Янков и др.

Приложението на инвитро методиката в България бе белязано в началото от много трудности като отсъствие на практически опит, липса на специализирани консумативи, недостиг на качествено оборудване и апаратура и др. Спомням си как с моите колеги въпреки трудностите постигнахме голям напредък чрез упорит труд, чрез запознаване от публикации с опита на западните пионери на инвитро лечението, чрез голяма доза сърцатост и иновативност за сглобяване на необходимия инструментариум често от подръчни материали. Пътят който извървяхме е много дълъг. Все пак успешните случаи в първите години от приложението на технологията бяха едва 3-4 годишно, докато в момента само в Медицински комплекс „Д-р Щерев” са няколкостотин ежегодно, а какво остава като се прибавят всички работещи инвитро клиники у нас. Благодарение на пионерското усърдие, находчивостта и упоритостта на хората, които споменах по-горе, в наши дни инвитро методиката вече е наложена в България като успешна възможност за лечение на безплодие, съобразно най-високите европейски и световни стандарти.

За първите стъпки на инвитрото в България е говорено и писано много. Няма да отегчавам читателите с подробности около началните усилия, а само ще припомня няколко любопитни момента от онези първи години от приложението на методиката у нас.

Първата жена която роди след инвитро  в България беше изпратена при мен от д-р Рохова от ГУСВ поликлиниката, а следващата от колеги от Втора градска болница в София. И при двете жени предоперативните изследвания, стимулацията на яйчниковата дейност, овариалната пункция и ембрио трасфера бяха извършени от мен, а биологичната част от проф. Илия Ватев. Това беше голям успех само след три месеца съвместна работа с д-р Ватев след като преди това повече от две години колеги от Майчин дом бяха работили интензивно  с възможната пълна подкрепа без успех.

След раждането на първите инвитро бебета успехът намери голям отзвук в тогавашните български медии, но след тези първи успешни процедури аз срещнах съпротивата на тогавашната администрация в Медицинска академия. Получих забрана да продължа развитието на методиката. Бях на път да се отчая, но съдбата явно имаше други планове. Няколко месеца след раждането на първите „бебета в епруветка“ и стопирането на дейността ми в тази посока, при мен дойде на преглед пациентка изпратена от д-р Райна Бинева с репродуктивен проблем. След проведения преглед се установи, че лечението ѝ за забременяване може да бъде осъществено чрез инвитро оплождане. Трябваше обаче да обясня на пациентката, че не може да извърши процедурата при мен заради забраната  да се занимавам с методиката. Спомням си, че тогава усещах, че правя нещо добро и революционно ново, което може да помогне на много двойки, като продължавах денонощно да работя в тази насока. Проблемът беше да не би да ме спрат окончателно и да ми отнемат апаратурата която бях събрал от  села и градове  във   всички краища на България. Това е друга любопитна история, която заслужава дълъг разказ. Връщайки се на случката, след прегледа се случи неочаквана изненада, която промени професионалния ми път в репродуктивната медицина  завинаги. След като ме изслуша, че нямам позволение да прилагам методиката, пациентката ми обеща, че ще се застъпи за мен и аз ще получа разрешение. Спомням си, че много се учудих и след прегледа попитах лекарката, който изпрати пациентката при мен, коя е тя. Отговорът беше, че  тя работи като сервитьорка. Само един ден след случката обаче чудото се случи. Получих обаждане от най-високо ниво, с което ми бе разрешено да работя по инвитро методиката. Малко по-късно тайната на загадъчната жена бе разплетена, когато стана ясно, че в действителност тя работи като сервитьорка, но не на кого да е, а на Тодор Живков.

Връщайки се назад най-добре си спомням колко трудно беше да си набавим необходимите инструменти за инвитро процедури. Когато говорим за инструментариума най-трудно беше да намеря тънки и дълги игли, които трябваше да бъдат с подострен по определен начин връх, за да се осъществи пунктирането на фоликули. Започнах да мисля откъде мога да намеря такива игли. Направих връзка със завода в Сандански, където се прави опаковката.  Но оттам ми отговориха, че иглите се внасят от Германия. След дълго проучване научих, че игли се произвеждат и във Велико Търново. Отидох в завода, с помощта на моя приятел и колега д-р Миладин Ковачев  където видях рулоните с калибрирани жици, от които се правеха иглите. Нарязахме около 40-50 тръбички по 20–30 см. Трябваше обаче от тези тръбички да се направят игли. Обърнах се към моя  добър приятел електротехник Емил, който ми поддържаше колата в сервиза за Жигули в кв. Княжево. Обясних му какво трябва да се направи, за да се получи игла дълга поне 20 см. – трябва да бъде заострена по определен начин и трябва да има наконечник, за да може да се постави спринцовка. Той взе тръбичките и само след няколко дни ми представи първите готови игли. Накрайниците бяха запоени с луер наконечник от по-къси игли и както ми обясни, заточени на машината, на която обработват сегментите на двигателите. Иглите бяха прецизно заточени и наострени. С тези игли работехме в продължение на няколко години напълно успешно, като изваждахме с тях яйцеклетки. Оригиналните игли или пък използваните вече игли внимателно се заточваха след употреба на стерео микроскопа. Това винаги съм правил лично, като съм ги подострял под определен ъгъл върху специално камъче за заточване на бръсначи. Тогава мечтаех за собствена операционна, където да внедрявам нови оперативни техники и методики. Още тогава разбрах, че за да мога да осъществя някои свои идеи трябва да направя болница,иначе все ще се намери някой да пречи. По-късно тя стана факт и в наши дни нейният екип създава радост за доверилите ни се пациенти.

Изминаха много години от онези първи стъпки, първи бременности и първи раждания на бебета, заченати чрез инвитро технологията. Част от родените през тези години деца вече имат свои деца. Винаги, когато се срещаме с родителите и децата, заченати благодарение на асистираните репродуктивни технологии, у мен и у колегите ми остава усещането на удовлетворение, че сме помогнали на новия живот да се появи на бял свят.


Проф. д-р Атанас Щерев,
Ноември 2017 г.

С 3 десетилетия успехи в асистираната репродукция екипът на Медицински комплекс „Д-р Щерев” е помогнал на хиляди български жени и двойки да изпитат най-голямата радост – звънкия смях на бебе у дома. Хиляди са децата, които днес носят радостта на живота, благодарение на акушер-гинеколозите, ембриолозите и биолозите от екипа на проф. Атанас Щерев.