Болнично хранене

Какво представлява болничното хранене?
Да се храним правилно означава да приемаме различни храни, които ще доставят на организма необходимите хранителни вещества – белтъци, въглехидрати, мазнини, вода, витамини и минерали. Правилното хранене по време на болничният престой ще допринесе за това да се чувствате по-добре, да запазите силите и енергията си, да оздравеете и да се възстановите по-бързо.

На всички пациенти, приети за лечение в болницата, предлагаме здравословна и балансирана храна като важна част от лечението и възстановяването. Храната отговаря на изискванията за количество, качество и калорийна стойност, за рационално и диетично хранене в съответствие с утвърдените диети и рецептурници за болнично хранене. За приготвяне на ястията се използват висококачествени продукти, несъдържащи вредни за здравето примеси и добавки.

За болничното хранене оптимистите биха използвали термина „здравословно хранене“, песимистите – „диетичен режим“, реалистите – „умерено и балансирано хранене“, а медицинските професионалисти – „нутриционна терапия“. Няма значение каква терминология ще използваме. Правилното хранене е това, което отговаря на индивидуалните нужди на всеки отделен човек, така че да му бъде осигурена нужната енергия за растеж, развитие и функциониране на организма.

Как се определя режимът на хранене на пациентите?
Режимът на хранене в болницата се определя индивидуално за всеки пациент. Според конкретната причина за болничния престой и състояние лекуващият лекар предписва режим на хранене, който пациентът да следва по време на престоя си в болницата. Следвайки предписания режим на хранене, пациентът има възможност да избере своята закуска, обяд и вечеря от меню, получавайки помощ и напътствия от медицинския персонал. Хранителният режим се съставя, оптимизира и регулира в зависимост от специфичните физиологични потребности на всеки пациент и съобразявайки се с личните вкусови предпочитания.

Кой приготвя храната на пациентите?
Храната се приготвя и доставя опакована в индивидуални еднократни опаковки от сертифицирана фирма за болничен кетъринг съгласно действащите законови изисквания. Задължително се предоставят и контролни проби от храната.

Какъв е обичайният режим на болничното хранене при оперативни интервенции със среден и голям обем и различна сложност?

Пациентите приемат течности в деня на операцията (6-8 часа след операцията). Течностите включват вода, различни видове билков чай, топли наптки, обезмаслен бистър бульон.

Захранват се с течно-кашава диета на 2-ри / 3-ти следоперативен ден при възстановена перисталтика. Хранителната диета е строго щадяща. Храната е полутечна и пасирана – супа без дразнещи съставки, зеленчукови пюрета от картоф и морков, нетлъсти меса (телешко, пилешко), кисело мляко, също така и прясно обезсолено сирене, обикновени бисквити, продължава приема на билков чай – шипка, лайка, липа, и т.н.

Постепенно се преминава към прибавянето на нови храни и обогатяването на менюто. Диетата е общовъзстановяваща (т.нар. Диета №15*). Целта и е да осигури нормално и пълноценно хранене.

През този период се забраняват газирани напитки, подправки, лютиви и пикантни храни, зелен фасул, зрял боб, грах, зеле, царевица, сурови твърди плодове, месни и рибни консерви и др.

Храните са варени, печени на фурна и скара, задушени. Изключват се панирането, пърженето, запръжките и тлъстите храни. Ястията се приготвят с ограничено количество готварска сол 5-6 гр. дневно. Храната се приема топла, но не гореща. Напълно се изключват студените храни и напитки.

*В България се прилагат 15 основни диети, които се означават с цифри от 1 до 15 и с букви а и б, посочващи дали диетата е за лечение на остър или подостър стадий на дадено заболяване. Диетичното лечение се базира на постоянния преход от строги диети към разширено хранене, съответно към динамиката в състоянието на пациента.